Тя е Хени Даваджиева, работила до пенсионирането си в Държавния музикалния театър “Стефан Македонски”, като солистка на балетния състав, а години по-късно преименуван на Национален. Оттогава и до днес това име й е останало като собствено...
Обществото, в което живеем днес, е политически манипулирано, границите между добро и зло, свобода и зависимост, правда и лъжа са почти заличени, поради което съвременният човек трудно се ориентира сред “плевелите” на сегашния ни свят, за да открие корените на Истината...
Така е. Идва момент, когато човек започва да живее само със спомените си. А моите са много и много на брой. Изкарах цели тридесет години в редиците на кавалеристите и сред другарството на конете. Та ти ме питаш за конете, искаш да ти разкажа нещо любопитно...
Станах честа посетителка на хиподрума. Там новите ми приятели хрупаха донесените от мен захарчета, а аз ги наблюдавах и ми се искаше да ги опозная и разбера... Веднъж един от треньорите ми разказа покъртителна история...
По смраченото небе се носеха тежки облаци, наситени с дъха на бурята. Едри капки дъжд ритмично забарабаниха по спечената земя. Полковник Данев издаде заповед: “До осемнадесет часа да се приключи с фортификацията.” Батальонният командир изкозирува и бързо напусна командния пункт.
Казвам се Елена и бях студентка по медицина. Още от дете мечтаех да стана лекар и когато най- накрая бях приета да следвам, се наложи се да се прехвърля да уча друга специалност. Отново в сферата на медицината, но в друг раздел...
Деси отвори очи, но веднага ги затвори. Стисна силно клепачите си. Светлината бе предизвикала болка. – Има ли някой? Къде съм? – извика тя, но гласът й бе толкова слаб и променен, че се усъмни дали това беше нейният глас.
