През годините съм представял някои и съм писал за почти всички книги на Светла Андреева, бил съм и редактор на някои от тях. Радвам се, че ще мога да кажа и думи за нейната последна книга “Виденията на госпожа Роза”, която получи тазгодишната награда “Култура” на Община Велико Търново.
От един приятел бях чула за едно село, което се казва Бумалча, жителите на което го напускат за един ден. Оставят цялата си покъщнина и никога не се завръщат. Оттогава и досега никой нищо не знае за за тях, а злокобни предания витаят около къщите...
Това е моят живот. Още от момента, в който се родих, смъртта стоеше точно срещу мен, гледаше ме право в очите, усмихвайки се, готова веднага да ме грабне. „Ела с мен, животът ти ще бъде невероятно труден.“
Той беше невероятно добър в продаването на тази илюзия. Правеше го непрекъснато и навсякъде и на всеки. Успяваше да накара почти всички да повярват в илюзията. Всеки поглед, всяка усмивка бяха като обещание...
Банко откровено се възхищаваше на тази жена. Подари й буквата “А”! По право й прилягаше първата буква от азбуката, защото така бе започнал да кодира интересните жени – само с буква, а тази беше най-интересната...
Да те нападнат мухи посред бял ден в България – на село или в голям град е нещо съвсем обикновено. Случвало ми се е неведнъж. По принцип мухите са нахални птици – бръмчат и винаги искат нещо...
Мисля, че за Дания се замислих за първи път, когато четох пиесата “Хамлет” на великия Уилям Шекспир още в най-ранната си младост. Разбираемо е защо в мен остана впечатлението за някаква мрачна страна, обвита в мъгла история с унищожаването на нещо неизвестно, корупция сред елита, кръвосмешение, загадъчни замъци...
