Е-списание

Омагьосан конник

Автор: 
преди 2 months 6 дни

Слънцето като пеперуда кацна
на последното стъпало на деня.
Само стъпките, останали в морето,
напомняха, че пътят му не свършва тук.

Море

Автор: 
преди 2 months 6 дни

Възкръсна днес в мен!
Сред крясъка на гларуси
и белите перчеми на вълните
към дъното се спуснах аз.

Признание

Автор: 
преди 2 months 6 дни

Откривам те във капката роса –
от слънцето аз искам да те скрия
във пазвите зелени на дърветата,
които приютяват песента на птиците.

Азбука на звездите

Автор: 
преди 2 months 6 дни

На истината пътят е незнаен,
от изгрева до залеза безкраен...
И всеки ден по този път вървим,
защото трябва да я съхраним.

Солена нежност

Автор: 
преди 2 months 6 дни

На брега е тихо.
Денят се ражда с вик на гларус.
Морето със синя длан погали пак брега
и вля солената си нежност.

Писмо до себе си

преди 2 months 6 дни

Мило мое бъдещо аз, в ръцете си държиш писмото, което ти написах в един далечен за теб юнски ден на лято 2014-о. Искрено се надявам, че намирам теб и цялото ни семейство в отлично здраве. Чудесно би било, ако огледалото е все още твой добър приятел...

Шефът ме обича

преди 2 months 6 дни

Драго посръбваше сутрешното си кафе, разположен на диванчето в кабинета си, и преглеждаше телефона. Палецът му нежно, но неравноделно приплъзваше нагоре имената, които очите му се опитваха да фокусират. Мда, снощи бе говорил с доста хора, но не помнеше и думичка от казаното...

Невъзможната посока

преди 2 months 6 дни

Самолетът се гмурна под облаците и скоро се показа земята. Жълто-кафяви обработени ниви се редуваха със зелените гърбове на хълмове и възвишения. Червените покриви на къщите напомняха на рисунки от любимия в детството й “Гъбарко”, ала изтърбушените скелети на изоставени фабрики бяха като свърталища на тъжни духове...

Думите на дядо

преди 2 months 6 дни

Късният неделен следобед се изнизваше неусетно заедно със страниците на книгата в ръцете му, когато телефонът звънна. Беше леля му Анна с молба – да навести къщата и да провери дали всичко е наред. Леля му вече месец беше при дъщеря си да й помага за бебето...

Лютеница

преди 2 months 6 дни

Колата на Лизи свърна след табелата на село Каменци и подскочи жизнерадостно за кой ли път, когато успешно премина през поредната дупка на пътя. Кафето в стомаха й се разплиска, заплашвайки да се върне, откъдето е дошло. Шосето пък криволичеше спокойно пред нея и сякаш й намигаше с тези свои очи ямки...

Страници