Огньове изгарят предела на зимата...
Тупти самотата... Назряла до пръсване.
Въпроси без отговор пият ми устните...
Трагизъм ще кажеш. Противен до втръсване.
Това е моят свят... И моето богатство...
Едно море широко и полъх на мистрал;
това е моят дом – едно моряшко братство,
с което от години напълно съм се слял.
За съвременните млади български читатели Петко Тодоров (част от второто поколение български интелигенти след Освобождението) е непознат автор и ако някога са чували името му, то е било мимоходом, покрай другите трима популярни представители на литературния кръг “Мисъл”...
Все съм искала да разкажа някоя история за цигани.
Но не съм могла да се мобилизирам мислено.
Защото циганинът не може да не те разочарова ...
по цигански.
