Е-списание

Реквием

преди 2 months 1 седмица

Дърветата под твоите прозорци са израснали
над покрива.
Ветрец долита и в листата им шуми,
а ти отлитна надалече,
нависоко.

Писмо, изпратено по лебеди

преди 2 months 1 седмица

Какви ръждясали небесни капандури
смогваш да отвориш, татко мили,
та и оттам дланта ти
с пръсти, разкривени от артрита,
пак да ме закриля?

Балканска сюита

преди 2 months 1 седмица

Каква досада! Между автобусът ми, пристигнал от Баня Лука в Ниш и другия, с който ще пътувам за София, има цели 10 часа. За това време мога десет пъти да обиколя града. Е, хайде, с Бога напред!...

Разходка по Арбат

преди 2 months 1 седмица

Това пътуване до Москва след 16-годишна разлъка беше като Божи подарък. Очите ми попиваха пейзажа зад стъклото на колата още по пътя от летище Шереметиево към въжделения град на ранната ми младост, милваха заесенелите гори на Подмосковието, изненадано се разширяваха при вида на новите небостъргачи с чудновата архитектура от двете страни на шосето...

Етюд за самота

преди 2 months 1 седмица

14 февруари. Трифон Зарезан. Или Св. Валентин. В зависимост от националните и епикурейските предпочитания на онези, които искат на всяка цена днес да празнуват – напук на студа, слуховете за настъпващия към България птичи грип и други бедствия с пагубни последици, сладострастно тиражирани от медиите.

В историята диша българското време...

преди 2 months 1 седмица

Георги Н. Николов за монографията на Лалка Павлова “Стефан Стамболов – един образ, две творчески визии”.

Поезията – големият брилянтен валс на Найден Вълчев

преди 2 months 1 седмица

За Найден Вълчев липсват големи литературоведски изследвания – вероятно това принадлежи на бъдещето, както се е случвало с почти всички големи български поети. Разбира се той не би могъл да се “оплаче” от липса на внимание – за него са писали такива видни представители на българската култура и словесност като Чавдар Добрев, Иван Гранитски, Дамян Дамянов, Атанас Свиленов, Марин Георгиев, Станка Пенчева и т. н...

Сезони

преди 2 months 1 седмица

Времето в очите ми се утаява –
върху пролетните минзухари и кокичета,
върху кълнове, които от пръстта надничат,
се излива шумна, пъстра птича врява.

Проблясъци

преди 2 months 1 седмица

Порязах се
на острието на живота.
От вените ми, вместо кръв,
реката на годините потече...

Врата

преди 2 months 1 седмица

Какво е всъщност времето, какво?
Пред пътната врата едно ветрило,
разтворило над детството крило
и утрото ни тук благословило.

Страници