Е-списание

Размисли за човешкото и божественото в “Лунен възел” на Надежда Колева

преди 2 months 3 седмици

“Лунен възел” е сборник с разсъждения по различни теми от живота. Представени под формата на разкази, мислите на Надежда Колева изграждат една своеобразна философия на нашето битие – кои сме ние, откъде идваме, къде отиваме, има ли Бог и кой всъщност е той, а Дяволът – толкова ли е черен и страшен...

Истинско приятелство

преди 2 months 3 седмици

Намирах се на около петстотин километра западно от Адис Абеба. Пътувах към Иван и Цонка в град Бако. Управлявах малък джип Сузуки Самурай и понеже нямаше път, се движех по компас. Носех им захар, брашно, олио, мляко на прах, консерви и други хранителни продукти, които липсваха в тази далечна област, наречена още зоната на глада...

До теб

преди 2 months 3 седмици

Искам пак да съм до теб
и да искам тебе само.
Искам аз да съм до теб –
едно истинско начало.

Строителят 2

преди 2 months 3 седмици

Люлее майка в люлка сина свиден,
юнашки песни с обич му нарежда.
Лелее тя в сърцето си надежда
да израсте между мъжете виден.

Гълъбите на Александровска

преди 2 months 3 седмици

Над Александровска болница прелита ято гълъби. Насочва се към сградата на Стоматологичен факултет, извива покрай Военна болница, прелита над Центъра по хигиена, Пулмологията, Кожна клиника и Майчин дом и се появява в небето откъм хирургиите. Гълъбите кацват върху покрива на най-старата сграда на Александровска болница...

Родителите на Иван

преди 2 months 3 седмици

Вървяха срещу мен забързани, приведени, състарени. Отиваха към гробището. Шестдесет и няколко годишни. Той – с дънки, яке и маратонки и фигура на мъж, който обича спорта. Тя – миловидна, с посребрена коса, сплетена на странична плитка и гердан от разноцветни камъни и широка гривна на ръката.

Коледен подарък

преди 2 months 3 седмици

Спомням си я... Десетинагодишна, ниска, слаба, с уморени очи на дете без детство. Всеки ден идваше в клиниката да види майка си. Гледах ги от прозореца на кабинета си – седнали на пейката в двора, прегърнати, притихнали. Майката приглаждаше косата й и отново я притискаше към себе си.

Емигрантски стих

преди 2 months 4 седмици

В този живот на абсурда
и нелепите грешки
докато спасявахме едни,
(може би най-вече себе си)...

Откраднато време

преди 2 months 4 седмици

Ръката ми – Клепсидра –
пресява песъчинки
от кехлибареното дефиле
на спомени и зараснали рани.

Невъзможно завръщане

преди 2 months 4 седмици

колко йонийски морета
ни делят от итака
колко предателства чертаят
залеза на нашето падение

Страници