Е-списание

Ноктюрно

преди 4 months 2 седмици

Камбанен звън тревожи тишината,
отекват сънни белите стени.
Една сълза случайно сепва мрака
и падат, падат хиляди звезди...

Акорд

преди 4 months 2 седмици

Облаци, облаци, облаци –
перлени броеници небесни.
Облаци, облаци, облаци –
здрачни надежди наесен...

За книгата “Блага Димитрова. Дневник за едно приятелство” от Мария Антонова

преди 4 months 2 седмици

Времето, в което започва да твори Блага Димитрова, е сложно и дълбоко противоречиво време, време, когато поетесата търси адекватен алегоричен поетически език, който да е едновременно прекалено откровен, но и двусмислен, многозначен; да изразява утвърждаващ се вече стил, който същевременно да е предизвикателен, в редица смисли – модерен, на места дори абсурден.

Родният дом, от който започва светът, в мемоарно-епистоларната книга на Пенка Чернева “Черна котка, бял гълъб”

преди 4 months 3 седмици

Старите българи са възприемали дома като материално продължение на душата и убежище на семейството, което го предпазва от посегателствата на външни враждебни сили; като лоно на вярата, на традициите и обичаите, съхранявани от векове; като умален модел на Вселената и носител на нейните положителни закрилящи енергии...

За “Избирам теб 2” на Рени Ковачева

преди 5 months 17 часа

След представянето на света и героите в първата книга на Рени Ковачева “Избирам теб”, дойде моментът да поговорим и за втория самостоятелен роман на авторката, озаглавен “Избирам теб 2”...

“Нелиричните размисли” на един поет в “Живея високосно” от Георги Константинов

преди 5 months 17 часа

Поетът е особено човешко същество. В публичното пространство обикновено го възприемат като мечтател, романтик, който броди в други, различни от земните светове.

Съкровените вечерни монолози на Яна Вълчева

преди 5 months 3 дни

Този път Яна Вълчева ни подарява своите съкровени вечерни монолози, своите вечерни поетични откровения. Но това не са самотни монолози. В тази книга те са всъщност съкровени диалози с другия – с този, който е все още очакван, с този, който е трепетно присъствие, с този, който си е тръгнал, с този, който, може би, ще се завърне.

При извора

преди 5 months 5 дни

В тази мъгла непрогледна
нелек е пътят нагоре –
до сладките води
на Хипокрена.

Послеслов на една разумна душа

преди 5 months 5 дни

Лежа без дъх в тревата – ниско!
Една ненужна вече златна топка.
Но няма драми и няма писъци...
Тежат крилата – жалки, мокри.

Ескиз

преди 5 months 5 дни

Сигурно морето тайно е разбрало,
че далече жеравите вчера отлетяха,
и отрано вдигна моравото си око.    
В гърлото му топло е заседнал пясък.

Страници