Как препуска конвоят на дните ми в този живот.
А след него сърцето ми лудо подскача обляно от пот.
Нека препускат минутите – луди коне!
Спирам. Почивка си давам в последния стадий поне.
Колко млади, наивни и влюбени бяхме.
Радостта ни се стелеше в тяло и цвят.
Във дланта на небесната кръглост мълчахме,
брояхме искри на красив звездопад.
Аз усещам дъха ти забързан как пресича простора пеша
и макар да е още далече, той отеква във мойта душа.
Аз те чувствам с кръвта си, със пулса в плътта ми докрай учестен
и денят ми започва спокоен и усмихнат от теб вдъхновен.
В новата си стихосбирка “Планета неоткрита” поетесата Мария Маринова представя 106 стихотворения, които оформят своеобразна семантична композиционна рамка между “Фитилът на нишката моя житейска пресъхва...” (“Песента на щуреца”) и “Чакай, Дух! Не прекрачвай оттатък...” (“А Животът...)...
За поетичното творчество на Георги Константинов е писано много и възторжено, а борбата му по издаването и съхраняването на списание “Пламък” буди откровено възхищение. За несъмнения му, доказан в десетилетията талант, съвременниците са еднодушни...
Тя е Хени Даваджиева, работила до пенсионирането си в Държавния музикалния театър “Стефан Македонски”, като солистка на балетния състав, а години по-късно преименуван на Национален. Оттогава и до днес това име й е останало като собствено...
