Е-списание

Ехо от Анхиало

Автор: 
преди 1 ден 16 часа

Трети септември! Годината е 1899. Знакова година за един млад телеграфист и паметен ден за Анхиало... В градчето край морето пристига Пейо Тотев Крачолов. Той вече е направил първите си стъпки като лирик...

Телеграфистът...

Автор: 
преди 1 ден 16 часа

Полюшват уморени криле
ветрените мелници край Анхиало.
Като стражи наредени
посрещат и изпращат те
от тъмно до бяло дъщери и синове...

Морска приказка

преди 1 ден 16 часа

Морето тихо шумолеше. Вълните леко се надигаха, разбивайки се с лек плясък в скалите. Кряскайки, гларусите бързаха да оставят следите си по още топлия пясък, а може би просто искаха да стоплят крака преди нощната си разходка. Губейки формата си, слънцето бавно потъваше на фона на още синьото небе...

Вятърът и момичето

преди 1 ден 16 часа

Вятърът спря на ъгъла и се почуди за миг – дали да продължи по улицата или да се скрие в отсрещния кестен и да изчака. Знаеше, че по това време момичето винаги минава оттук. Идваше от различни посоки, но винаги стигаше до този ъгъл, оглеждаше се в листата на кестена и вземаше едно от тях, за да й прави компания до дома...

Пясъчната принцеса

преди 1 ден 16 часа

Тази сутрин пясъчната принцеса се събуди тъжна. Не поздрави слънцето, когато то погали с лъчи косите й. Обърна гръб на морето и то учудено прибра вълни, за да не намокри роклята й. Скара се на гларусите, които крещяха, тъпчейки пясъчните фигури, и нарочно изпрати вятъра да й търси панделка, за да не й задава въпроси...

Мъжът, който ходеше под дъжда

преди 1 ден 16 часа

Навън продължаваше да вали. Небето се беше зачело в някаква приказка и не се сещаше да прибере облаците, които сутринта беше простряло, и да покаже колко са красиви дрехите на слънцето, особено когато то се усмихва. Дъждът се зарадва, че никой не го контролира и може да прави каквото си поиска...

Пътят

преди 1 ден 16 часа

Пътят се изгуби. Чувстваше се ужасно. Не можеше да повярва, че това се е случило точно на него. Той, който винаги беше толкова уверен, солиден, утъпкан, който винаги служеше като пример за сигурност и стабилност, сега се луташе и не можеше да намери правилната посока...

Феята

преди 1 ден 16 часа

Добрата фея тръгна по улицата. Вече се беше стъмнило и тя можеше спокойно да се разходи из града. Не че хората я забелязваха. Даже и през деня те не смееха да погледнат по-далеч от проблемите си, не знаейки, че понякога трябва да пропуснат някой ангажимент и да се огледат около себе си. Само така можеха да открият вълшебството, което да се окаже точно за тях.

Морски вълнения

преди 1 ден 16 часа

Морето го чакаше. Беше свикнало той да идва привечер, точно преди слънцето да облече нощницата си и да полегне зад хоризонта. Мъжът се появяваше малко преди то да се скрие. Изпращаше го с поглед, пожелавайки му красиви сънища и започваше да си говори с морето...

Градът – поезия и фотография

преди 2 дни 16 часа

Съставителите на тази книга са направили своя избор и ни представят по един добър начин творчеството на поети, съдбовно свързани с Поморие и обрекли на Поморие талантливото си слово. Усетът за Поморие се засилва от прекрасните фотографии от един фотоконкурс и те носят отделно свой лиричен поглед към града и неговото море.

Страници