Е-списание

За Катерина и уроците

преди 2 седмици 6 дни

Че животът е най-добрият учител, това го знаем. И че не винаги си научаваме урока (навреме), и това е вярно. Тогава, съответно, получаваме полагащата ни се доза шамари. И се поправяме. А може пък и да не се поправим. И си трупаме обици на ушите, и си ги носим... Понякога си мълчим. Гузно. Понякога крещим така, че всички да научат. Или просто се вземаме в ръце, изправяме се и продължаваме.

Из “Птичка на перваза”

преди 2 седмици 6 дни

Ако не можеш да кажеш “не” на собствените си пристрастявания, няма да можеш да кажеш “да” на това, което е истински важно в живота ти... Ако сърцето каже “не”, то значи има нещо друго, на което иска да каже “да”...

За Ирина Войнова, за Китай, за духа и копнежа

преди 2 седмици 6 дни

Ирина Войнова е инженер по професия, но храни душата си с поезия. Автор е на няколко поетични книги – “Оголен камък”, 1996 г.; “Глинена птица”, 1998 г.; “Степен на изгаряне”, 2000 г.; “Крило и корен”, отличена с наградата “Христо Фотев” за 2003 година; “Градината на Фохат” 2006 г.; “Мъртва кост” 2010 г., “Госпожа Поезия” 2015 г. и “На педя от рая” 2016 г., като части от трилогията “Сълзи на огъня”...

Мълчанието спусна между нас ръждивия си ланец

преди 2 седмици 6 дни

Мълчанието спусна между нас
ръждивия си ланец
и прозаично се изви като река –
река и пропаст самовглъбена.

Докато те търся

преди 2 седмици 6 дни

Докато те търся,
ще огледам дъното на самотата –
коя ли част от тялото ми
подпира стръмнината
на твоето отсъствие?

Силуети със светещи контури

преди 2 седмици 6 дни

Силуети със светещи контури –
нагорещената им кожа се отлепва
и се смъква върху пясъка.

Скрий се в отсъстващото тяло

преди 2 седмици 6 дни

Скрий се в отсъстващото тяло –
о, пясъчна отливка на вдлъбнатината!
В топлината му се скрий –
спомен за ръцете, които да погалиш,
за рамото, където да подпреш умората.

Показвам лицето си

преди 2 седмици 6 дни

Показвам лицето си
както ветеранът медалите си –
само на празници.

Междинните състояния на Грегор К. (откъс)

преди 2 седмици 6 дни

А. трябваше да замине незабавно. Сутринта й се обадили, но това научих чак следобед, когато А. ми звънна по телефона в редакцията, за да ме предупреди. След половин час А. пристигна при мен. Носеше една голяма и една малка чанта, които още с влизнето си изсипа отсреща на креслото. Неизбежно било, трябвало да замине, не ставало иначе и ако тя не отидела, кой друг щял да отиде, понеже другите (А. визираше роднините си) били заети и не можели да отидат, колкото и да искали да го направят.

Слави Томов и неговите филигранни истории в синьо

преди 2 седмици 6 дни

След три романа и десетгодишно творческо мълчание писателят Слави Томов се появи с четвъртата си книга “Amour. Истории в синьо”. 77 пасажа (няма нищо сакрално в броя им) ни отнасят в един имагинерен град с неговите кръчми, кейове, тъмни ъгли и хора в особени емоционални състояния – живи, пълнокръвни, дръзки. Истории за тайни, разочарования, любов. В синьо.

Страници