Литература

Длъжностите на писателите и на журналистите

преди 3 години 1 седмица

Послушайте, мои мили гълъбчета, моите старешки съвети и възползувайте се от обстоятелствата. Който от вас остане без работа и няма с какво да живее, който от вас изпадне и не може да прехрани жената си и децата си и който от вас има намерение да стане “благороден” просяк и да живее по-лесно от “неблагородните” просяци, ние го съветоваме или да стане учител, или да пише различни книжки, или да издава вестник...

Тая нощ сънувах...

преди 3 години 1 седмица

Тая нощ сънувах такъв страшен сън, какъвто не са сънували ни Фараон, ни Навохудоносор, ни Настрадин ходжа. Ако бях и аз някой Фараон, кой знае какви гладни години и какви мъки на тоя и на оня свят щеше да ми предскаже сънотълкувателят на нашата сляпа екзархия, целомъдреното “Право”, което за целомъдрието си два пъти е вече туряно в тъмница от любовницата на Генович ефенди, сир. турската цензура.

O, tempora! O, mores!

преди 3 години 1 седмица

O, tempora, o, mores! Седя и се чудя, защо човек се сърди, кога му речеш: магаре,свиня или вол; и не се сърди – дору още се радва, – кога му речеш: пиленце, гълъбче, славейче, дори още котенце и теленце? Дали славеят принася повече полза в обществото на човеците, отколкото благородната свиня, тази производителна сила в природата на животните, на която само като погледне човек, наумява му нещо аристократическо, нещо възпитано и на дължина, и на широчина?...

Омагьосаната принцеса

преди 3 години 1 седмица

В едно далечно царство, далеч, далеч на юг, живели цар и царица. Техните земи били много обширни и плодородни. Те произвеждали всичко: от зеленчуци, плодове и дрехи до кинжали и мечове. Народът бил много работлив. От сутрин до вечер песни се пеели на полето, в работилниците и ковачниците. Всички били щастливи и предоволни...

За Америка малко “да”, малко “не”

преди 3 години 1 month

Самолетът литна от София за Амстердам с един час закъснение. На влакчето за куфарите бяха натоварили торби с чесън. Валеше дъжд. От мокрия чесън самолетът миришеше на шкембеджийница. На Виена се качиха група чехи с бели ризи и изтъркани кожени чанти. Личеше, че са пътували. Но явно шкембе чорба не бяха яли. Гледаха през люковете, като риби в аквариум със стара вода...

Един ден в Париж оставя по-силен спомен от 364 в родния град

преди 3 години 1 month

На 8 май в 10 часа кацнах на летище “Шарл де Гол”. Самолета ми пътува като автобус 30 минути до “ръкава”. Гледах през люка. Минавахме покрай десетки малки самолетчета. Обслужваха вътрешни линии. Бяха с много къси криле, но с по 3 двигателя. Преди да спрем, зърнах долу двама техника с оранжеви жилетки и пръсти в ушите. Руската машина ги оглуши. Преминах контрола. Соня ме чакаше след 9 часов полет от Чикаго...

Из повестта “Лозница”

преди 3 години 1 month

Започнах да си задавам въпроси от рода на “Какъв е смисълът на живота?”, “Защо живеем?”. Когато започна да си задавам тези въпроси, посягам винаги към дневник. Зачетох се в минали дати и стигнах до 8 април 1983 год. Ето какво съм отбелязала: “Когато мислите ми са объркани и се суетят, започвам да пиша и в стремежа си да ги подредя на листа, аз отделям тези, които са насочени към същността на нещата от тези, бягащи от нея и по този начин търся разковничето... Но когато започна да търся разковничето на живота, не зная как да го намеря..."

Под сянката на ятагана

преди 3 години 1 month

Денят 8 юли 1913 година за село Енидже, Лозенградска околия започна по-различно от други дни. От Лозенград в посока на селото се зададе турска кавалерийска част. Кметът, свещеникът и други богати първенци се намираха пред новостроящата се църква и с видима уплаха се напрягаха да разберат, какво означава това. Те не знаеха, че отговорът е само един – Турция нарушаваше Лондонския мирен договор от 17 май 1913 година, който определи за граница между България и Турция линията Мидия-Енос.

Хроника на една виртуална любов

преди 3 години 1 month
Светла Гунчева пред портрета й, нарисуван от Мирослав Моновски

Ако сте шокирани или най-малкото, учудени, от заглавието “Хроника на една виртуална любов”, чувствам се задължена да го обясня. Това не е просто начин да привлека вниманието с ефектно заглавие. Това е поетична книга, която разказва в хронологичен ред една любов, която се заражда в интернет мрежата Фейсбук.

Димитър Жечков (контекстуална биография)

преди 3 години 2 months

Димитър Жечков е роден в Бургас в семейството на богат човек – Георги Жечков, управител на кантора със седалище в Цариград, която търгува с български и европейски стоки. Завършва гимназиалното си образование в Сливен, тъй като по това време училището в Бургас е само до трети клас. В гимназията попада в среда, която става определяща за възгледите и начина му на живот. Започва да чете и превежда трудовете на Л. Н. Толстой...

Страници