Рецензии

“Естествен роман” на Георги Господинов

преди 4 години 1 ден

Каламбур ли е заглавието, което е избрал Георги Господинов? Не може да не се забележи оксиморонната “аура”: все пак “роман” е нещо изкуствено, Литература…, но пък кое е “естественото”? Според Ч. Мутафов “Всичко, което е в кръга на известна закономерност – е естествено…” Естествена е неизмислената фактура на житието, което “тече”; Г. Господинов “разгражда” биографичния архетип (на български интелектуалец) и явно предпочита да чувства по “дилетанстки” реалността…

“Елените”. Десет години по-късно

преди 4 години 1 ден

Началото на романа е авантюрно. Повествователното време е внезапно “спряно”; краят на лятото е, героят пътува в просъница цяла нощ, под брезента, в каросерията на камион, и се озовава в “остранен” горски рай; акцентува се върху това битие-извън-времето, в което попада. “Там” то “изобретява” слънчев часовник, сякаш да се върне в някакво митично “извънвремие”, епохата на Анаксимандър – по-точно “вечността...

Да анкетираш присмехулник

преди 4 години 1 ден

Книгата на Георги Ингилизов за писателя Христо Карастоянов е особена порода: първото, което тя разколебава в нашата жанрова памет, е представата за литературна анкета, жанр, който бе занемарен в последните години. “Авторството” снове в приятелските разговори между двамата, но по-същественото е да се определи това, което живеем, тук и сега, през погледа на един оригинален писател като Карастоянов, т.е. “живот-ът” по български…

“Висока вода” на Бина Калс

преди 4 години 1 ден

Да, винаги е трудно да споделиш спонтанната сладост от срещата с добрата поезия… особено, ако се напъваш да го правиш с литературоведски инструментариум. Затова най-адекватно в случая е, да цитирам силните места на стихосбирката, както я е подредила Бина Калс. А тя звучи единно, но не поради някаква из/кусурена завера, а поради силния темперамент, който излъчват стиховете й, т.е. има стил в цялата работа.

Вук Караджич – за величието на българското слово и народност

преди 4 години 1 month

Като се има предвид “детската болест” на българската славистика – неугасналия повече от столетия интерес към темата “Другите за нас”, логично е преди да прочетем книгата-студия “Вук Караджич – за величието на българското слово и народност” от Венета Ташева да си зададем въпроса: “Какво, всъщност, може да се добави към визирания проблем?”...

Достойни предци на своите наследници

преди 4 години 1 month

Книгата на Радка Люцканова, Лилия Семова и Христина Стоева “Деркоските български села. село Имрихор. Тракийска летопис. Сборник” респектира още от пръв поглед. Тя е солидна по обем (450 страници) и с впечатляващо полиграфично оформление.

Preface to “Here I Am, in Perfect Leaf Today”

преди 4 години 2 months

The phenomenon Petya Dubarova (1962-79) is unique in Bulgarian literature – or in any literature anywhere, for that matter. Save some pieces of juvenilia written between the ages often and thirteen, Dubarova, during the very short literary career she had, created a body of poetry which bears the marks of a prodigious talent.

Предговор към "Ето ме днес съвършено разлистена"

преди 4 години 2 months

Явлението “Петя Дубарова” (1962-1979 г.) е уникално в българската литература – и би било такова във всяка една литература. С изключение на някои детски творби, написани във възрастта от 10 до 13 години, Дубарова, по време на кратката си литературна кариера, създава поезия, която носи отличителните белези на огромен талант.

(За) една споделена история...

преди 4 години 2 months

От известно време Бургас настоява над една нова своя концепция за култура, която би могла да се дефинира в перспективата на реставраторските импулси. Все повече истории на Бургас, с включени стари и нови снимки на града, излизат от печат – луксозни издания с подреден архивен и съвременен материал, и всички те с претенции, че показват града в развитие...

Субтилност и тънкост в “Тънка книжка” на Екатерина Йосифова

преди 4 години 2 months

“Тънка книжка” на Екатерина Йосифова е 11-та поред стихосбирка на една от най-нежните български поетеси. Композирана в два несъответни в количествено отношение цикъла, стихосбирката на Йосифова още с първия досег разкрива  нежна и изчистена до субтилен лаконизъм чувствителност, но едновременно с това и своеобразна устойчивост, разпознаваема чрез усещането за дискретно, ненатрапващо се битие на изисканата поезия.

Страници