Животът е вечен! Всички знаем и дори инстинктивно повтаряме тази фраза, аргументирана от собственото ни когнитивно мислене, свързано с опознаването на света извън нас самите, в който всекидневно нещо умира, но и нещо се ражда...
Има книги, които “грабват” читателя още с корицата си – със спецификата на избрания фонов цвят, със семантичните аспекти на заглавието и калиграфското му оформяне, с умелото съчетаване на емоционално-смисловите внушения на избраната репродукция на нечия картина, която с невидими нишки свързва в едно единно цяло всички детайли...
В цивилизационния пулс на века – динамичен, роботизиран и надхвърлил старите земни граници, традиционната духовност проправя новото си русло. А човешкият интелект, вече в явна надпревара с изкуствения, в творческите си хоризонти надраства делничното и познатото...
Amor omnia vincit – Любовта побеждава всичко. Тази мисъл на древните латини бе всъщност моя духовна и емоционална звезда за един жадуван прочит. За искрящо прозрение на интелекта, водещ ме по страниците на “Азбука за слепи” – най-новия засега сборник на Надя Попова...
През годините съм представял някои и съм писал за почти всички книги на Светла Андреева, бил съм и редактор на някои от тях. Радвам се, че ще мога да кажа и думи за нейната последна книга “Виденията на госпожа Роза”, която получи тазгодишната награда “Култура” на Община Велико Търново.
Сакралната геометрия за хармоничния баланс в строежа и порядъка на Вселената е много стара наука и води началото си още от времето на древните маи, египтяни, индуси и китайци. Тя представя начина, по който тяло, ум и дух се свързват и си взаимодействат с космическите принципи и закони...
Впечатляващо за изследователя е колко стойностно, мащабно и запомнящо се е развитието на българската литература в диаспората. По страниците си тя съвместява историческата памет и съвремието, духовни прозрения за бъдещето и гражданските ценности на днешния ден.
В хилядолетната история на България семейството винаги е било духовната, нравствената и материалната крепост на нашия народ, онова свято гнездо, в което българинът е отглеждал с любов и грижовност децата си, учил ги е на труд и разум, възпитавал ги е в онези морални ценности, които е наследил от дедите си.
“Aut inveniam viam, aut faciam – Или ще намеря пътя, или ще прокарам път...” Тази латинска сентенция все по-отчетливо пулсираше в съзнанието ми, докато прелиствах новия роман на Банко Банков “Мъж от идващи дни”...
Живеем в “електронни“ дни, когато с едно натискане на копчето можем да се свържем и с най-далечната точка на света. Така пътеписният жанр в литературата е подложен на сериозна конкуренция и само описанието на видяното далеч не е достатъчно на читателя...
