Рецензии

“Упражнение върху чучело”

преди 4 години 12 часа

Заглавието на стихосбирката е “игрово”. Играе си с неясни епиграфи. “Чучелото” етимологира към “кукла”. “Като дете често играех в тази игра…” Забележете “в”, не “на”… При Мира Душкова таланта се състои в това да влиза и излиза от фикционалното с лекота. Като дете...

Разказът – равен на живота

преди 4 години 12 часа

Книгите на Радойнов израстват на сочната почва на Странджа, “духът” на витален паганизъм, който подплатен от сладкодумието на разказвача Радойнов напомня на “апокрифното” евангелие на родната литература “Под манастирската лоза”… Така си представям “магическия реализъм”: дълбоко осмисляне на историята и митологичните представи на региона, поместване вътре в историите, притчова ненаситност и една условност в правдоподобното, която те кара да се замислиш, кое е по-любопитно – илюзията или истината.

Пътища на светлината

преди 4 години 12 часа

Съществуват непроницаеми книги, постоянстващи в-себе-си, нарцистични перпетуум мобиле херметизиращи парадната си пустота. Такова е, общо взето, академичното изкуство. В романното тяло на “Фани по опасните пътища на светлината”[1] обаче можем да се инжектираме отвсякъде – по парадоксалната логика на лабиринт, който е с безброй входове…

“Изядената ябълка” на познанието

преди 4 години 12 часа

В книгата си “Изядената ябълка” Митко Новков е подредил 101 “управителски истории”… Според автора “разказоидите” в книгата са коани. Този “жанр” няма европейско съответствие и е един синтез от притча (но без “поука”), гатанка (без логичен отговор), игра с парадокса, и ни приближава до някакво определение – макар че, според Р. Барт, точно определението липсва, липсва и противостоенето на обект и субект като един от базовите конституенти на европейското мислене, защото целта е липсата, отсъствието, пустотата…

“И така нататък” от Владимир Шумелов

преди 4 години 12 часа

“И така нататък”[1] от Владимир Шумелов

За “изгубената памет за/на поколението”

“Бисквити” – късен прочит

преди 4 години 12 часа

Някаква пластична сила има у Марин Бодаков; не зная дали е необходимо да я обуздаваме в литературоведски пранги; от друга страна не ми се ще да изпадаме в лош езотеризъм; мисля че “литературното пространство” (Бланшо) е компромисен идиом, “където” се полага тази “сила”; така връзката между автора и “Творбите” придобива характер на пъпна връв, която не бива да прерязваме...

“Ангел в зоопарка” на Марин Бодаков

преди 4 години 12 часа

Заглавието на последната за сега стихосбирка на Марин Бодаков съвместява разнородни неща (не е ли това поезията?)… “Ангел”-ът препраща към метафизиката на детството (девството), а зоопаркът (зверилникът) ни отвежда към еволюцията на съществото… Нежният херметизъм на тази поезия е пребиваване в свят, ¾ измислен, минаваш мимоходом, но не отнасяш нищо, контрабандист на съновидения...

Рецензията като пътеводство

преди 4 години 1 ден

“Сантиментална география” (от Пламен Антов? авторът е “умъртвен по много сложна процедура…) е с “послеслов” с подзаглавие “Вместо рецензия” (текст касаещ “Висящите градини на България”), “там” Пламен Антов е написал, че рецензията е (по принцип) невъзможна и че пишейки рецензия – получава се нещо друго (есе или стихотворение)...

“И други истории”

преди 4 години 1 ден

Голяма част от текстовете на тези “истории” ще намерим в специализираната периодика и най-вече в “Литвестник” (ясно е, че последната “история” е тази на самото книжно тяло, но тя е друга). Това е разбираема и доста развита практика сред средите на пишещите. По този начин “историите” обрастват с “параистории”, металитературният контекст на книгата добива дълбочина и основания за задължителния раздел “Бележки”...

Страници