Разкази

Кутийките на Пол

преди 3 months 1 седмица

Пол Гууд е тийм-лидер в една кланица. Там той отговаря за товаро-разтоварните дейности в транспортния отдел. Пол е на видима възраст от около петдесет, висок, с широки рамене, леко прегърбен.

Никой не разбра

преди 3 months 1 седмица

“Обичам я!” – си мислеше поетът, по пътя към хълма. Изкачването беше трудно, не му стигаше въздух. Той с мъка движеше сакатите си нозе, въздухът със свистене излизаше от болните му дробове. В последните дни болката беше нетърпима. Но височината вече бе близо...

Кланица

преди 3 months 1 седмица

Всеки път, докато се разминавахме с него в коридора гледах пръстите на ръцете му. Бяха необичайно къси и някак заоблени – като топчета накрая. Липсваха последните фаланги, както и ноктите...

Съседът Пол

преди 3 months 1 седмица

Поливах цветето редовно, както ми беше заръчал Пол. И давах храна на котето, сладко черно мъниче. Аз нямам домашни любимци, но съседът ми явно много обичаше животните. Личеше си по множеството снимки на домашни любимци по стените на стаите в дома му, както и по заглавията на книгите и дисковете в библиотеката в хола му...

Гигантски слалом

преди 3 months 2 седмици

Клод уморено потърси с очи чехлите си. Тежък ден беше. А и не само този. Целият сезон беше ужасно труден и продължителен. Понякога му се искаше да се контузи и да полежи месец-месец и половина у дома, но мисълта, че води във временното класиране за малката кристална купа сериозно го възпираше. Обичаше ските от малък...

Любов за двама

преди 3 months 2 седмици

Тя беше единствената наследница. Всичките й роднини бяха починали. Остана сама и започна да се бори с всички свои конкуренти. Изминалите години бяха за нея кошмарни...

Окупираната земя

преди 3 months 2 седмици

На дъното на реката лежеше дете, над водата се виждаше само дълга черна коса. Някой изпищя и в този момент се видя ръка, която повдигаше измършавяло голо телце...

Камъкът

преди 3 months 4 седмици

Той стоеше сам. Другите камъни бяха подредени в редица, издигайки стена, в която се разбиваха вълните. А него морето го бе отделило, за да му помогне да се промени. Да изглади острите му ръбове с водата си, обличайки го с бяла пелена от пяна и заливайки го непрестанно с вълните, които допират брега, а после се отдръпват...

Музиката

преди 3 months 4 седмици

Музика... “Драгиева чешма”... Откога не я беше слушала. Сякаш от цяла вечност. Обичаше такава музика, тя докосваше сърцето й, караше я да пее. Но в някакъв момент спря да я слуша. Може би след като баща й се разболя. Та нали това беше неговата музика...

На майка ми

преди 3 months 4 седмици

Една сълза се плъзва по лицето ми... Сълза, извикана от спомена за най-прекрасния човек, когото съм познавала. За майка ми. За тази, която ми дари живот, а после ми отдаде и своя, в който имаше толкова малко радост, и толкова много грижи...

Страници