Разкази

Обедно меню

преди 1 година 2 months

Да си на седем е странно – вече се чувстваш голям, дори възрастен, знаеш какво искаш да работиш, имаш план как ще промениш не само света, а цялата Вселена, а роднините ти се държат с теб като с току-що проходило бебе. Е, Стивън не беше никакво бебе! Той беше отговорен младеж, който трябваше да намери заека си – Тропчо...

Откритието

преди 1 година 4 months

Мустакът гъделичкаше. Новите панталони убиваха. В лявата обувка усещаше камъче, а коремчето му опасно извираше над колана, издувайки единствената официална риза. Всяка стъпка до трибуната беше тест за волята...

Рицари

преди 1 година 4 months

Малък процеп в пантите на вратата пропускаше светлината като ефирна течност в малкото пространство, където се беше излегнал. Фокусиран в бялата ивица, която образуваше слънцето по стената, се опитваше да игнорира смрадта, идваща от два рафта по-надолу. Така и не се научи да я понася – нахлуваше и се разстилаше във всяка брънка на неговото същество.

Пустота

преди 1 година 4 months

Монетата падна от кафемашината и се претърколи по земята, удряйки се в крака ми. Наведох се бавно и я вдигнах. – Не я пускай пак! Няма да я вземе – посъветва ме женски глас, идващ някъде зад гърба ми. Обърнах се и за голяма моя почуда видях една възрастна жена със забрадка на главата да стои точно зад мен. – Машината не работи...

Повярвай ми

преди 1 година 4 months

Почти съм сигурен, че грешката беше моя. Изобщо не трябваше да повдигам темата пред нея. Въпреки крехките си шестнадесет години Софи е момиче с изграден характер и виждания за света, хората и отношенията между тях като цяло.

В една дъждовна нощ

преди 1 година 4 months

Погледнах надолу, изглеждаше ми по-високо от осем етажа. Странно. Винаги съм имал страх от височини, но в този момент не чувствах никаква уплаха. Сякаш цялото ми същество бе приело за нормално това, което мислех да направя. Сетивата ми бяха напълно притъпени. Вече дори не се чувствах тъжен или ядосан на себе си...

Среща с непознат

преди 1 година 4 months

Мартин не отвърна на заяждането. Не че не му се искаше да го направи. Докато говореха на български, за момент бе изключил да си превежда наум всяка японска реч, която дочуваше от минувачите. Не и тази. “Мисля, че чух името си.” Непознатият направи още няколко крачки, за да чуят стъпките му и да разпознаят лицето му в тъмнината...

В хотела в Токио

преди 1 година 4 months

Всичко се движеше по часовник. Както винаги са се движели нещата в групата на Каташи. Дори от страни да изглеждаше, че всичко е сложно и рисковано, нещата бяха подредени като по конец. Без закъснения. Без малки сделки и без излишни думи и губене на време. Колите потеглиха и след няколко минути се разделиха в различни посоки...

Амнезия

преди 1 година 4 months

Отново. И отново. От този лабиринт нямаше излизане. Лабиринт в лабиринта. Първите няколко часа бяха лесни, но колкото се доближаваше до уговорения час, толкова повече се увеличаваше адреналинът. Сърцето ѝ  отново туптеше с превишена скорост и беше цяло чудо, че няма взрив...

В Ел Пардо, Мадрид

преди 1 година 4 months

В северната част на Мадрид се намираше квартала Ел Пардо, част от района Фуенкарал Ел Пардо. Ел Пардо беше сърцевината. Сърцевина не по местоположение, а сърцевина на същата тази помия, която се изливаше денонощно и над Токио. Тази помия се оказа навсякъде и беше трудно подробност като тази да звучи като нещо ново...

Страници