Разкази

Морска приказка

преди 2 години 2 months

Морето тихо шумолеше. Вълните леко се надигаха, разбивайки се с лек плясък в скалите. Кряскайки, гларусите бързаха да оставят следите си по още топлия пясък, а може би просто искаха да стоплят крака преди нощната си разходка. Губейки формата си, слънцето бавно потъваше на фона на още синьото небе...

Вятърът и момичето

преди 2 години 2 months

Вятърът спря на ъгъла и се почуди за миг – дали да продължи по улицата или да се скрие в отсрещния кестен и да изчака. Знаеше, че по това време момичето винаги минава оттук. Идваше от различни посоки, но винаги стигаше до този ъгъл, оглеждаше се в листата на кестена и вземаше едно от тях, за да й прави компания до дома...

Пясъчната принцеса

преди 2 години 2 months

Тази сутрин пясъчната принцеса се събуди тъжна. Не поздрави слънцето, когато то погали с лъчи косите й. Обърна гръб на морето и то учудено прибра вълни, за да не намокри роклята й. Скара се на гларусите, които крещяха, тъпчейки пясъчните фигури, и нарочно изпрати вятъра да й търси панделка, за да не й задава въпроси...

Мъжът, който ходеше под дъжда

преди 2 години 2 months

Навън продължаваше да вали. Небето се беше зачело в някаква приказка и не се сещаше да прибере облаците, които сутринта беше простряло, и да покаже колко са красиви дрехите на слънцето, особено когато то се усмихва. Дъждът се зарадва, че никой не го контролира и може да прави каквото си поиска...

Пътят

преди 2 години 2 months

Пътят се изгуби. Чувстваше се ужасно. Не можеше да повярва, че това се е случило точно на него. Той, който винаги беше толкова уверен, солиден, утъпкан, който винаги служеше като пример за сигурност и стабилност, сега се луташе и не можеше да намери правилната посока...

Феята

преди 2 години 2 months

Добрата фея тръгна по улицата. Вече се беше стъмнило и тя можеше спокойно да се разходи из града. Не че хората я забелязваха. Даже и през деня те не смееха да погледнат по-далеч от проблемите си, не знаейки, че понякога трябва да пропуснат някой ангажимент и да се огледат около себе си. Само така можеха да открият вълшебството, което да се окаже точно за тях.

Морски вълнения

преди 2 години 2 months

Морето го чакаше. Беше свикнало той да идва привечер, точно преди слънцето да облече нощницата си и да полегне зад хоризонта. Мъжът се появяваше малко преди то да се скрие. Изпращаше го с поглед, пожелавайки му красиви сънища и започваше да си говори с морето...

Две тулумбички и малка боза

преди 2 години 2 months

През лятото кафенето се разширява. Опъва бели сенници над тротоара, подрежда кокетни бели масички и тапицирани бели табуретки. Стопанинът не се скъпи, всеки ден в малките вази има свежи цветя. Кафето е хубаво и силно, дори минувачите усещат аромата му. Улицата е само за пешеходци, а от другата ѝ страна е големият площад.

Давай, Кольо!

преди 2 години 2 months

Странно нещо е животът. Поднася ни какви ли не изненади и превратности. Подлага ни на изпитания и безцеремонно си променя посоката, без да пита дали сме съгласни! Някои казват, че това било небесно наказание за неизповяданите грехове и нечисти помисли. Но научни доказателства няма.

Проба за алкохол

преди 2 години 2 months

Есенна привечер в „Трите чироза“. Заета е само „Пенсионерската маса“.
– Егати влагата! Въртят ме ставите, за толкоз години край морето съм като изгнил! Лете по се ядва, ама сега е болно време! – мърмори бай Михал. – То и лятото вече не е като хората! Какви лета бяха! Леле-мале, какви лета!...

Страници