Разкази

Среща с непознат

преди 9 months 2 седмици

Мартин не отвърна на заяждането. Не че не му се искаше да го направи. Докато говореха на български, за момент бе изключил да си превежда наум всяка японска реч, която дочуваше от минувачите. Не и тази. “Мисля, че чух името си.” Непознатият направи още няколко крачки, за да чуят стъпките му и да разпознаят лицето му в тъмнината...

В хотела в Токио

преди 9 months 2 седмици

Всичко се движеше по часовник. Както винаги са се движели нещата в групата на Каташи. Дори от страни да изглеждаше, че всичко е сложно и рисковано, нещата бяха подредени като по конец. Без закъснения. Без малки сделки и без излишни думи и губене на време. Колите потеглиха и след няколко минути се разделиха в различни посоки...

Амнезия

преди 9 months 2 седмици

Отново. И отново. От този лабиринт нямаше излизане. Лабиринт в лабиринта. Първите няколко часа бяха лесни, но колкото се доближаваше до уговорения час, толкова повече се увеличаваше адреналинът. Сърцето ѝ  отново туптеше с превишена скорост и беше цяло чудо, че няма взрив...

В Ел Пардо, Мадрид

преди 9 months 2 седмици

В северната част на Мадрид се намираше квартала Ел Пардо, част от района Фуенкарал Ел Пардо. Ел Пардо беше сърцевината. Сърцевина не по местоположение, а сърцевина на същата тази помия, която се изливаше денонощно и над Токио. Тази помия се оказа навсякъде и беше трудно подробност като тази да звучи като нещо ново...

Чашата преля

преди 9 months 2 седмици

– Добрият... лошият и злият – Джин си правеше вятър с всички откраднати формули и се смееше зловещо. Фьодор – единият от синовете на Димитрий, го тупна по рамото, преди да седне на масата. – Здравей, приятелю – разговаряха на английски, смесвайки странните си акценти...

Грешен път

преди 9 months 2 седмици

Изолацията на останалите помогна на Александър да размишлява над Каташи. Те бяха прекалено далеч, което означаваше, че къщата им в Токио е на разположение. С огорчение осъзна, че няма какво повече да намери, освен това което вече е открил...

Завръщане в бъдещето

преди 9 months 2 седмици

Смърт. Като копие, което те пронизва в сърцето в най-беззащитното ти състояние. Като мрак под кожата ти, като тишина в главата ти. Когато си на прага между живота и смъртта осъзнаваш колко много искаш да живееш. За да разбереш, че трябва да съществуваш, за да си тъжен и щастлив. Понякога най-голямото наказание е животът...

Човечността на големия град

преди 9 months 3 седмици

С Бък лежахме на тротоара, свити до витрината на един лъскав магазин, и наблюдавахме оживения нюйоркски трафик. Пред нас скорострелно преминаваха таксита, мотоциклети, автобуси и скъпи автомобили, чиито мощни двигатели ръмжаха и бълваха дим, който правеше въздуха около нас тежък и задушлив...

За най-голямото чудо в живота ми

преди 1 година 1 month

Днес искам да ти споделя, как преди доста време, се случи едно от най-големите чудеса в живота ми, което продължава и до днес. Своето чудо аз видях една февруарска вечер...

Синьото дете

преди 1 година 2 months

То е четиригодишно, мургавичко момиченце с обратна захапка. Съседите, напълно невярващи на собствените си думи, утешават майката, като й дават примери за грозни деца, превърнали се в хубавци след настъпване на пубертета. Единствено черните му очи са красиви, но в погледа им има сянка от тъга...

Страници