Разкази

Краят на богомолката

преди 1 година 5 months

– Не се смей, седмица труд отиде на вятъра. Изслуша ме много внимателно, после ме погледна с онея тъмни очища и допря длани пред лицето си, помоли се преди да ме насече... И като зачатка, отровни откоси ти казвам, надроби ми доклада... – слабичкият очилатко потръпна, не можа да се доизкаже...

Последният автобус

преди 1 година 5 months

Изпусна последния автобус. Огледа се за такси, макар да не й бе по джоба, нямаше. Повъртя се малко и тъкмо да тръгне пеш, видя светлините на приближаващ автобус. Ядоса се на шофьора. Потегли рязко още преди да затвори вратата и тя падна...

Албумът на Франческа

преди 1 година 5 months

Тази нощ се подготви по-добре за слизането. Предната бе открехнала вратата на подземието, но хладният мрак я върна. Сега – облечена и с фенер в ръка, Франческа предпазливо пристъпи към желязната врата. Не знаеше какво я очаква, но облогът, който сключи с Лоретта, й вдъхна кураж.

Великденски камбани

преди 1 година 5 months

През отворения прозорец нахлуваше въздух, напоен с аромат на цъфнали кайсии и я примамваше навън. Усмихната, Яна тръгна към морето. Дребничкото й лице излъчваше безгрижие – чувството, с което я зареждаше дейността й като дистрибутор на луксозна козметика...

Обедно меню

преди 1 година 5 months

Да си на седем е странно – вече се чувстваш голям, дори възрастен, знаеш какво искаш да работиш, имаш план как ще промениш не само света, а цялата Вселена, а роднините ти се държат с теб като с току-що проходило бебе. Е, Стивън не беше никакво бебе! Той беше отговорен младеж, който трябваше да намери заека си – Тропчо...

Откритието

преди 1 година 7 months

Мустакът гъделичкаше. Новите панталони убиваха. В лявата обувка усещаше камъче, а коремчето му опасно извираше над колана, издувайки единствената официална риза. Всяка стъпка до трибуната беше тест за волята...

Рицари

преди 1 година 7 months

Малък процеп в пантите на вратата пропускаше светлината като ефирна течност в малкото пространство, където се беше излегнал. Фокусиран в бялата ивица, която образуваше слънцето по стената, се опитваше да игнорира смрадта, идваща от два рафта по-надолу. Така и не се научи да я понася – нахлуваше и се разстилаше във всяка брънка на неговото същество.

Пустота

преди 1 година 8 months

Монетата падна от кафемашината и се претърколи по земята, удряйки се в крака ми. Наведох се бавно и я вдигнах. – Не я пускай пак! Няма да я вземе – посъветва ме женски глас, идващ някъде зад гърба ми. Обърнах се и за голяма моя почуда видях една възрастна жена със забрадка на главата да стои точно зад мен. – Машината не работи...

Повярвай ми

преди 1 година 8 months

Почти съм сигурен, че грешката беше моя. Изобщо не трябваше да повдигам темата пред нея. Въпреки крехките си шестнадесет години Софи е момиче с изграден характер и виждания за света, хората и отношенията между тях като цяло.

В една дъждовна нощ

преди 1 година 8 months

Погледнах надолу, изглеждаше ми по-високо от осем етажа. Странно. Винаги съм имал страх от височини, но в този момент не чувствах никаква уплаха. Сякаш цялото ми същество бе приело за нормално това, което мислех да направя. Сетивата ми бяха напълно притъпени. Вече дори не се чувствах тъжен или ядосан на себе си...

Страници