Поезия

Алтъна разказва

преди 11 months 4 седмици

Родена съм на чèлото със тъмен знак
и мама мислела, че е от сатаната.
Била съм пеленаче, бяло като сняг.
Оставили ме близки в планината.

До Боянския майстор

преди 11 months 4 седмици

Все по жълтици досега вървях,
мнозина ми целуваха нозете.
В Средец най-първата болярка бях,
но само ти докосна ми сърцето.

Бащино лозе

преди 11 months 4 седмици

Имам от татко си старото лозе –
няколко пръчки със черна душа.
Камъни, бурени – истинско ложе,
бащина мила педя земя.

Ти, Родино

преди 11 months 4 седмици

Ти имаш хиляди лица, Родино –
девойка млада, старец и дете,
гора, връх снежен, розова градина,
бунтовно знаме, нива, къс небе.

Девата вишна

преди 11 months 4 седмици

Видиш ли, мамо, бялата вишна,
бялата вишна, там, в Казанлък?
Казват, в живота си нявга предишен
дева била е, сломена от мъка.

Бабината баница

преди 11 months 4 седмици

Тази утрин земята е бяла –
баба точи кори на небето.
Уж снежинки валят на парцали,
а пък пада любов и е светло.

Българи

преди 11 months 4 седмици

Един народ –
и силен, и богат,
посреща с хляб и сол, с цветя закичва.
Един народ – потомци на Кубрат
до огън мрази и до кръв обича.

Благодаря, приятелю!

преди 11 months 4 седмици

Колко пъти бе до мен, приятелю,
мъката когато впива в мене жило
и горчи, горчи медът на тишината,
и вися над бездна? Имаш сили...

До сърцето ми

преди 11 months 4 седмици

Не се ли умори да вярваш
на мъжки думички и ласки
и всекиму да даваш с мяра
парче от теб плюс щастие?

Сигурно си сбъркал

преди 11 months 4 седмици

Господи, ти сигурно си сбъркал
докато създаваш нас, човеците.
Как във купчинка от пръст ще хвърлиш
двайсет грамчета душица вечна?

Страници