Поезия

Монах

Автор: 
преди 8 months 3 седмици

Аз съм блед монах, заробен в книгите,
нямам никого на този свят,
всички дни в живота ми не стигнаха
да се моля зарад ближните
в хубавия Божи свят.

Море

Автор: 
преди 8 months 3 седмици

Една безмилостна пустиня: огромна, горестна и властна,
в която бездните изпращат след мен вълна подир вълна!
Аз спирам тук – за да потегля със свойте кораби безстрашен,
там дето расне златен остров на Обетована страна...

Сила

Автор: 
преди 8 months 3 седмици

Желая да тревожа като буря
леса на повседневните нещастия,
ръката ми да бие и да удря
със силата на вятъра в душата ми.

Пролет

Автор: 
преди 8 months 3 седмици

Мое хубаво либе, Мария, моя малка и скъпа жена,
ето – благовец мина небесен, ето – върбово клонче цъфти!
Като храм е високо небето и подухва зефирна вълна,
пролетта ме упойва с парфюми и целува сред сладки мечти...

Милост за живота

преди 8 months 3 седмици

Изстискан от безжалостния вирус,
животът се препъва насред път.
Животът сякаш вече репетира
спектакъла на Страшния си съд.

Преди полета

преди 8 months 3 седмици

Мечтите ти са вече овдовели –
не тръпнат пак за сватби с чудеса.
След толкова присъди и разстрели,
пропусна за възкръсване часа.

Вчерашна сълза

преди 8 months 3 седмици

Подобно чужденец из този град
кръстосвам днес аз, бившият му гражданин:
доброто в него губи пулс от глад,
а злото губи разум от преяждане.

Кора от звезден портокал

преди 8 months 3 седмици

Овалът на лицето ти е хубав –
за малко моя в него да вградиш.
Но вече ми е късно да се губя
в уж нови сцени от познат афиш...

Чудо

преди 8 months 3 седмици

Мъжете от квартала пият бира
и твоя грациозен ход сканират –
от зной запрятат ризите до лакът...
На грил въртиш ги...

Родината

преди 8 months 3 седмици

Насън я виждам преродена.
Свободна.
Втурната напред...
Уви! – от вирус повалена,
родината душа бере.

Страници