Поезия

преди 8 months 2 седмици

Как и кога в душата-море –
се заражда мъртво вълнение.
което невидимо в мене гребе
и отвътре без шум ме превзема?

Поет

Автор:

преди 8 months 2 седмици

Когато е истински плугът,
с който словесната нива ореш,
а съвестта е блудница глуха,
изгорена в световната пещ,
ти засей стиха си изстрадан...

Пътуване

Автор:

преди 8 months 2 седмици

От детството идваш
и към него се връщаш –
нали е първата, най-старата къща,
с най-ароматното, неувяхнало цвете
от родния букет на мигове светли.

Адажио

Автор:

преди 8 months 2 седмици

Ех, тази музика на Албинони...
В душата ти простенва струна
и сякаш бял прашец се рони
над рози в грейнала градина.

Вътрешен монолог

Автор:

преди 8 months 2 седмици

Все по-корозивни и по-корозивни
думата, усмивката, погледът,
което сега кълни. Трябва да пресечеш патетичния план
на рационалното...

Предели

Автор:

преди 8 months 2 седмици

В Ута – Америка – и къде ли не –
мормоните – и кой ли не – се силят
да напъхат човечеството
в една виртуална информационна банка.

Писмо до Анна Ахматова

Автор:

преди 8 months 2 седмици

Космическо разстояние от два метра дели ни
от самите себе си.
Ужасени думи на нежност покълват от време на време
в смаляващата се реалност...

Стихове от март

Автор:

преди 8 months 2 седмици

Генералните прогнози не ми се нравят,
не са времена за разходка приятни, ни да се наслаждава човек
на чистия цвят на небето, да чакаш
звездите и локвите да ти говорят...

Трепет

Автор:

преди 8 months 2 седмици

Разцъфват напролет на моята улица, тъй далечна,
липите. Смут предизвикват
във въздуха. Хиляди и хиляди летящи
наномашини, упойващи хаоса и безсънието.

До малкото охлювче

Автор:

преди 8 months 2 седмици

До малкото охлювче седнала ще остана,
на слънцето искам, на дъждовете да се оставя. Нека те
ми говорят. Недвижна ще бъда. Камъкът
нека ми пее. Взривовете му аз ще слушам...