Вина не се изкупва със цветя
Колко млади, наивни и влюбени бяхме. Радостта ни се стелеше в тяло и цвят. Във дланта на небесната кръглост мълчахме, брояхме искри на красив звездопад.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Колко млади, наивни и влюбени бяхме. Радостта ни се стелеше в тяло и цвят. Във дланта на небесната кръглост мълчахме, брояхме искри на красив звездопад.
Аз усещам дъха ти забързан как пресича простора пеша и макар да е още далече, той отеква във мойта душа. Аз те чувствам с кръвта си, със пулса в плътта ми докрай учестен и денят ми започва спокоен и усмихнат от теб…
Очаквах Гълфстриймът да ме отнесе отвъд хоризонта, към острови непознати. Но ето ме: кораб, заседнал в скалистото твое сърце...
Господи на пустите перони, на дъжда, размиващ светлините, на разделите и на искрите между буферите на вагона...
Тъмен вятър. И студ – като усмирителна риза. И трошливи звезди – като гъби отровни през мор.
Центон – стихотворение, съставено изцяло от редове от други стихотворения, играещо със сходството или контраста между новия и стария контекст на всеки фрагмент...
Слънцето грее, пчелите жужат и всичко е топло и цветно! Под жаркото слънце на плажа лежат хора – дошли на морето.
Обичам белия лист – той е ново начало. Рисувам с думи мечтите си, душата изливам си цяла.
Прибирам се в старата къща – във спомени свидни заключена... Никой на прага не ме прегръща, а къщата е полусрутена...
Един живот – живей го както трябва, не се поддавай на случайността! И тайничко не се надявай, че ще излъжеш кармата!
Горчива истината е била и всички я наричаме такава. И честичко се крием зад лъжа, че уж не искаме да нараняваме!
Не сте ходили, да кажем, на Малдивите. Много са далече. Там отвъд... Все пак съществува вероятност да ги видите...