Поезия

Мавруд от Станимака

преди 7 months 1 седмица

Мило мое, и аз една Коледа имах хвърчило.
Вънка трупаше сняг, вътре в мен бели вишни цъфтяха.
Още помня как татко ми каза: „Ах, мине ли зимата,
ще излезем навън и ще вържем хвърчилото с вятъра!”.

Недей забравя никога момчето си!

преди 7 months 1 седмица

Онуй момче със бялата жилетка
и сините, широки панталони,
което на дивана спи до тебе,
но всъщност в теб... И топли те с дъха си.

Рапсодия в септември

преди 7 months 1 седмица

Аз съм джуджето, което държи барабана
в дългия ред на безсмъртни, но мъртви поети.
Аз съм вълната, която се скита пияна
и върху камъка пръска пенливо сърцето си.

Есен

преди 7 months 1 седмица

Стъпвам по листи позлатени и нежни
с крехкия полъх на есенна жар
и съм толкова въздушна, небрежна,
запленена от този чар.

Съвършенство

преди 7 months 1 седмица

Душата си в дървото ваеш
със толкоз много топлина,
живот с длетото си дълбаеш
в неповторима красота.

Да се завърнеш вкъщи

преди 7 months 1 седмица

Искам да бъда до тебе
когато си силен и когато си слаб.
Всеки миг да ти бъде потребен,
всяка дума да е като хляб.

Докосване до спомена

преди 7 months 1 седмица

Открехвам тежката врата
и още непристъпила от прага
долавям двора как шепти “Ела”
и нежно слънчев лъч пробяга...

Признание

преди 7 months 3 седмици

Признавам си все още не се познавам
и често не мога да определя,
каква съм и каква трябва да бъда –
дали лоша или пък добра.

Етикет

преди 7 months 3 седмици

Мразя етикети,
зашити по дрехите и по душата.
Описание на същността ми,
каква съм и какво ми е в главата.

Егоиста

преди 7 months 3 седмици

Казват лош човек е Егоиста
и дълго вярвах аз във този мит.
Егоиста казват е човекът, който
наранява без да съжалява всеки един
подред безспир.

Страници