Поезия

България

преди 2 months 4 седмици

Какво си ти? Прашинка и безкрайност.
Земя. Огнище. Обич. И небе.
Светът е необятен по случайност.
Но в този свят, аз имам само теб...

Писмо до татко

преди 2 months 4 седмици

Знаеш ли... Все бързах да съм голяма.
Да прескачам годините, да порасна.
А пък ти – хванал ръката ми само
бавно, полекичка, ме научи на щастие...

Промъква се надеждата

преди 2 months 4 седмици

Промъква се надеждата, която
е всеки божи път една и съща:
откривам се във стъпките на лятото,
и винаги към себе си се връщам...

Вощеница

преди 2 months 4 седмици

На пейката, с износено елече,
със дъх на свещи и тамян,
един човек, в безвремието вече,
залязваше от непосилност сам.

Въпрос по женски

преди 2 months 4 седмици

За петък сутринта си мислех,
когато ти не ме събуди.
На пръсти, тихичко излезе
и цял ден за едно се чудих:
Дали си ме целунал нежно?

В сегашно време

преди 2 months 4 седмици

Как искам да прегърна тишината,
в ръце да подържа небето,
на капки мислите ми да се стичат
и да потъват във морето.

Когато

преди 2 months 4 седмици

Когато слънцето залязва
и мрак прегърне моя свят,
тогава вярата угасва
и аз сама оставам пак.

Среща

преди 2 months 4 седмици

Ще си ожуля коленете за последно,
ще бягам до припадък следобед,
че тича бързо тръгващото детство
и утре се събуждаш не тъй млад.

Влак на живота

преди 2 months 4 седмици

Живота си след време виждам:
надвесила съм аз глава
над спомените свои чисти,
изпълнени и с радост, и с тъга.

На улица с плочки износени

преди 2 months 4 седмици

На улица с плочки износени,
почива ленивото време.
Във сянката дните отминали,
се смеят на хорското бреме.

Страници