Поезия

Моят свят

преди 3 седмици 5 дни

Моят свят е разхвърлян. Разпилян като мене.
С много рафтчета с книги и с много въпроси.
В моя свят няма нищо особено денем...
През нощта е вълшебен – и преброждам го боса...

Вселената уши ми дреха

преди 3 седмици 5 дни

селената уши ми дреха – с много джобчета,
и каза да си прибера мечтите.
Прибрах отпървом сребърните копчета,
от които са се раждали звездите.

Жена

преди 3 седмици 5 дни

Така ме нареди Животът
(и беше благосклонен при това)
да бъда рай по пътя към голгота
съществително с подробности. Жена.

Душата ми е скитница...

преди 3 седмици 5 дни

Душата ми е скитница... Къде ли е скиторила?
Навярно е преброждала пътеките към теб?!?
Броила си е стъпките, от тук до там, безбройни,
и твърдо е вървяла, и винаги напред...

България

преди 3 седмици 5 дни

Какво си ти? Прашинка и безкрайност.
Земя. Огнище. Обич. И небе.
Светът е необятен по случайност.
Но в този свят, аз имам само теб...

Писмо до татко

преди 3 седмици 5 дни

Знаеш ли... Все бързах да съм голяма.
Да прескачам годините, да порасна.
А пък ти – хванал ръката ми само
бавно, полекичка, ме научи на щастие...

Промъква се надеждата

преди 3 седмици 5 дни

Промъква се надеждата, която
е всеки божи път една и съща:
откривам се във стъпките на лятото,
и винаги към себе си се връщам...

Вощеница

преди 3 седмици 6 дни

На пейката, с износено елече,
със дъх на свещи и тамян,
един човек, в безвремието вече,
залязваше от непосилност сам.

Въпрос по женски

преди 3 седмици 6 дни

За петък сутринта си мислех,
когато ти не ме събуди.
На пръсти, тихичко излезе
и цял ден за едно се чудих:
Дали си ме целунал нежно?

В сегашно време

преди 3 седмици 6 дни

Как искам да прегърна тишината,
в ръце да подържа небето,
на капки мислите ми да се стичат
и да потъват във морето.

Страници