Поезия

Любовна носталгия

преди 3 months 3 седмици

Ден, в който Слънцето
по-ярко беше
и времето забави своя ход,
и цялата Земя сияеше,
и всичко в нея шепнеше: любов, любов...

Златисти нишки изплете зората

преди 3 months 3 седмици

Златисти нишки изплете зората
и пусна ги всички върху листата
карамелено цветни остават така
аз заплитам ги бързо в мойта коса.

Влизаш в душата ми

преди 3 months 4 седмици

“Билет за един, моля!”
“За един ден ли?”
“Да.”
“Заповядайте, разгледайте на воля.”

Падна листо

преди 3 months 4 седмици

Плаче някъде дърво –
Голо, обезобразено...
И чувам виене отново.

Стъклени очи

преди 3 months 4 седмици

Имало едно време едно момиче.
Да, това съм аз.
Пътува безспирно тя
и никой никога не я спря.

Лалета

преди 4 months 1 седмица

Лалета – цветни сърца,
големи и малки,
докоснати първи от росна сълза,
попивате жадно от първите пролетни капки.

Кой ви праща?

преди 4 months 1 седмица

Кой ви праща, сънища чудати
и настанява ви до мен?
Кой от истините кратки ви превръща
в изненада за началото на следващия ден?

Утеха

преди 4 months 1 седмица

Сънищата ми утеха са
за изминалите дни в тревога,
за годините набързо изживяни
и за чувствата, раздадени без воля.

Соната

преди 4 months 1 седмица

В една капка се събраха
и нощта и сълзата,
и докоснати от лунен лъч
превърнаха се в празнична соната.

Далече съм от теб

преди 4 months 1 седмица

Далече съм от теб, Рила планина,
а от ручея ти искам жаждата да утоля,
да мога с кристалната вода очите си да мия
и от свежестта на Рилската река сърцето да наситя.

Страници