Поезия

Писмо от горния свят

преди 2 months 3 седмици

Ти си стой на земята, защото за Рая е рано.
А пък аз ще ти пиша писма от горния свят.
Тук е хубаво. Господ си купи пиано.
И фалшиво да свири, го слушат и мъдро мълчат.

Събиране на душа

преди 2 months 3 седмици

Много дъжд. Нито помен от тая в “По жицата”.
Пада ниско небето и мига с ресници от гарвани.
Саркастично разказва копривата парещи вицове.
В полунощ саксофонът разплаква пияния барман.

В онзи сън съм река

преди 2 months 3 седмици

В онзи сън съм река. С мисълта да се влея,
се подхлъзвам по облите камъни и препъвам очите си.
После дълго потъвам в дълбокото. Там се живея.
И се любя с морето насън. Любовта ми е ничия.

Ще ти разкажа някога

преди 2 months 3 седмици

Ще ти разкажа някога... Ще ти разкажа.
Сега ми се мълчи
в дълбокото на тъмните
ми сънища.

Сбогуване с август

преди 2 months 3 седмици

И август иска още да остане
и ще остане винаги при нас,
и ще живее той като предание,
запомнено със името Бургас.

Коя съм аз?

преди 2 months 4 седмици

Коя съм аз? Която и да е.
Една идея, въплътена в стих.
Жена, Луна, снежинка и дете.
Търкулната звезда във здрача тих...

Моят свят

преди 2 months 4 седмици

Моят свят е разхвърлян. Разпилян като мене.
С много рафтчета с книги и с много въпроси.
В моя свят няма нищо особено денем...
През нощта е вълшебен – и преброждам го боса...

Вселената уши ми дреха

преди 2 months 4 седмици

селената уши ми дреха – с много джобчета,
и каза да си прибера мечтите.
Прибрах отпървом сребърните копчета,
от които са се раждали звездите.

Жена

преди 2 months 4 седмици

Така ме нареди Животът
(и беше благосклонен при това)
да бъда рай по пътя към голгота
съществително с подробности. Жена.

Душата ми е скитница...

преди 2 months 4 седмици

Душата ми е скитница... Къде ли е скиторила?
Навярно е преброждала пътеките към теб?!?
Броила си е стъпките, от тук до там, безбройни,
и твърдо е вървяла, и винаги напред...

Страници