Поезия

Неизбежно

преди 3 months 2 седмици

Той какъв ми е?
Брат, сътрапезник, любим?
Мисълта съживи, хоризонта извая.
Друго нямам какво пред съда да призная.

Чист въздух

преди 3 months 2 седмици

Колкото пъти погледна нагоре –
той проветрява.
Винаги е отворено само едното крило на прозореца.
Може би проветрява след гости...

Приписка към митологията

преди 3 months 2 седмици

Ето го човека –
в натежалата от плод градина
с прабиблейската си половинка;
всеки е зает с посилното, определено свише...

География

преди 3 months 2 седмици

Да се оплаквам от самотност?
Смешно е –
сред тази полудяла Ниагара
от гласове ту ясни, ту размесени,
от толкова лица – като на гара.

Началото на края

преди 4 months 1 седмица

Навярно краят наближава,
щом сетивата се изострят.
Сега случайните лъчи надежда
не могат вече да ме стоплят.

Песен за стъпалата към храма

преди 4 months 3 седмици

Аз възлизам по пътя нагоре
и броя стъпалата към Храма.
Всяко седмо стъпало е Твое,
моя Правдо и мое Знаме!

Отминава денят безразличен

преди 4 months 3 седмици

Отминава денят безразличен
и отронва дъждлив благослов.
Днес погребваме жълтото птиче
там, до синьото, в малкия гроб.

Огънче

преди 4 months 3 седмици

Мисли, тежки като олово
държат сърцето ми в плен.
Моля се днес – разгори се отново,
огънче, тлеещо в мен!

Битие-към-смърт

преди 4 months 3 седмици

Може би не съм напълно ясен,
но животът да не би да е?
Че към смърт е, съм съвсем съгласен,
но не знам дали е битие.

Израснахме като треви в пустиня

преди 4 months 3 седмици

Израснахме като треви в пустиня.
Е, да речем, почти без градинар
се извисихме под небето синьо
некастрени и диви.

Страници