С крак върху педала на газта достигах бързо предела в мислите не усещах скоростта нишката на контрол бях разплела.
В битка за контрол да победя отказах, към теб изпитах дълг от тази клетка да те освободя – не подхожда на никой вълк.
Там са, макар да не се виждат всяка целувка и докосване спомени лесно прииждат за страст и плячкосване.
Слънцето горещи целувки ми изпраща. Вятърът ревниво лицето ми разхлажда. И брегът с килим от водорасли пак застлан е, а морето гали ме със мокрите си длани.
Обичам нощта, защото на умората съблича палтото. Когато се върнеш вкъщи прегръща те, без да се мръщи.
Дъжд пороен вали ли, вали, по стъклото се стичат сълзи. Времето – мрачно, студено, като чувство несподелено.
Облак мрачен слънцето скри. Вятърът роши моите коси. Въздухът замириса на дъжд и заваля порой изведнъж.
Не ме наричай маце или котка! Да, мога да бъда гальовна и кротка. Да ходя с грациозна походка, като истинска сиамска котка.
Трябва да ставам, а как ми се спи. Алармата спирам, тя повторно звъни. Добре, де ставам! – мърморя на глас и продължавам съня си аз.
Косите ти обсипват се със сребро. Покрито с бръчици е твоето чело, но очите майчиния добри са все така с любов изпълнени.
