Вълшебният файтон
С файтон ме взеха моите приятели и тръгнахме. Беше вечерта на предпоследния ден от годината. Файтонът бе покрит, с чисто черни дървени двукрили врати от всяка страна и покрив в същия цвят. Вътре беше обзаведен с двойка…
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
С файтон ме взеха моите приятели и тръгнахме. Беше вечерта на предпоследния ден от годината. Файтонът бе покрит, с чисто черни дървени двукрили врати от всяка страна и покрив в същия цвят. Вътре беше обзаведен с двойка…
През последните дни си мисля за грешките, за любовта, за нас самите. Колко много се боим да дадем сърцето си отново на някого след като десетки пъти някой преди това го е изпускал. Страхът в очите, едва доловимото…
Като дете сънувах сън, в който присъстваше образът на четвърт месечина в човешки облик. Докато растях, тази картина постепенно избледняваше в спомена ми. Днес от нея останаха само трохи.
Много нощи и на много места съм бил преследван от духовете на различни, вече написани герои от книгите в старата библиотека на “Хоумъртън”. С тази пиранделовска илюзия започнах да вярвам, че на моята, до вчера празна…
Градът Астраион със своите благодетели бе несекващ извор на изкуството на живота, което се записва в паметта на глобалния, но все пак, наш свят. Край този град почвата винаги е била плодородна, и небето, предразполагащо…
Тя остави молива, ръцете й трепереха. Сълзите замъгляваха очите й, парещи, извиращи директно от сърцето й, което гореше като кратер на действащ вулкан. Думите не стигаха, не успяваше да опише чувствата си. Мислите…
През септември нощите в Обзор лягат хладни и уморени. Ранните есенни дъждове напояват напуканите устни на слънчогледовите ниви. Узрялото грозде в лозята се налива със сладост. Загърната с нежни мъгли пред морето на…
Тъжно е да бъдеш безгласна буква (макар, че и безгласието понякога е право на глас), но хиляди пъти по-окаяно е да ти се падне амплоато на ер малък. Хем те има, хем, обаче, те няма, и нито една дума не започва с теб…
Представи си, че животът не е нищо повече от един учебник по граматика. Толкова много правила, толкова много изключения, че сто живота не стигат, за да ги научиш всички тези капани, завои, слепи улици в личната си…
Благословени да са вярващите в линейността на времето. Благословени да са адептите на часовника и тълковния речник. Тяхна е хронологията и последователността на повествованието. Техен е комфортът на хронично здравия…
Мисля си за времената отпреди Вавилонската кула и зикуратите. Времената, когато не е имало изгубени в превода, а човеците славили Твореца и съзиданието на един и същи език – езика на хармонията и светлината...
Доброто съществува. Независимо от това, че подобен род констатации може би звучат наивно и нефелно. В модерния свят е модерно да бъдещ циничен, скептичен, хулещ и присмиващ се. И интелектуално – да намираш грозното и…