Таверна
Панко празнуваше рожден ден. Тържеството организираха близките му. Самият той не можеше, защото на гърба му тежаха осемдесет лазарника. Почетоха го със скъп абаносов бастун, двуетажна торта и пакет с дрехи – от…
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Демоничните сили
Кравефермата на земеделското стопанство се намираше под една акациева горичка – на километър от селото. В оборите и се отглеждаха говеда от породата “Холщайн”. С правителствено решение бяха създадени условия за…
Гнездото на свраките
Скопосна жена беше Минковица. Можеше да те посрещне и изпрати с усмивка, да те нагости щедро, да те изпроводи донякъде си и отрупа с поздрави близките ти. Отгледала беше три дъщери и на нито една не можеше да се върже…
Дневникът
На един от последните гимназиални класове изчезна дневника от учителската стая. Търсиха го цяла седмица – безрезултатно. В издирването му се включиха и криминалисти, но и те удариха на камък. Най-развълнувани бяха…
Пърпави облаци
Сърди се Господ цяла неделя. Сърди ли се, плака ли, той си знае, но се изля дъжд, дето от години не сме виждали. Кълбяха се оловни облаци. Влязоха в къщата и сякаш в душата ми изливаха оловото си...
Последната годеница
Из “... А те прелитат нощем” (2022)
Проверка за корозия
Ама вие наистина ли? Мислех ви за по-интелигентни! Това за “първата”, дето не ръждясвала... не-е-е, това е просто фолклорно-екзистенциален идиотизъм! Вие като не сте научили закона за окислително-редукционното…
Колекция от гении
Сепнах се. Отворих широко очи. Опитах се да различа контурите на предметите около себе си, ала всичко пред погледа ми танцуваше в мъгла. В слепоочието ме прониза страшна болка. Мъглата пред очите ми засия с рубинен…
Животът по-кратък от минута
Животът всъщност е различен. Защото е лято. И мирише на морски залези. Рано сутрин. И на ванилов сладолед. Когато вали градушка. И защото съм влюбен. В ангел, който не плаче. Никога!
Мъртвите риби
Дните ни са като рибите, изхвърляни една по една от приклекналия рибар на скалите. Те проблясват мокри и синьо-сребърни, задъхани от въздух, ослепени от слънце, за да влязат в тигана с горещото олио, или осолени и…
Когато в Рая валеше дъжд
В Рая – надвиснал над магическия южен бряг, валеше дъжд. Бе дошъл съвсем неочаквано от морето – светъл и проливен, сякаш самото море се беше вдигнало в летните си шеги към небето, и се заизливаше на сребърни струи…
Художникът
Брадясал, с дълги сплъстени коси, загубили всякакъв цвят и разпилени по омазнената възглавница, която не можеше да се разбере дали е цветна, или някога е била бяла, художникът лежеше с поглед в тавана.