0 книги 10 публикации

Златимир Коларов

Златимир Господинов Коларов е роден през 1954 г. в София. Семеен е, съпругата му е кинорежисьор, има един син.

През 1980 г. завършва медицина в София с отличен успех и златна значка. Десет години работи в различни градове на страната – Бяла Слатина, Пазарджик и Пловдив като лекар и асистент по Вътрешни болести. Понастоящем е професор към Клиниката по ревматология на Медицински университет – София.

Автор и съавтор на над 560 научни труда, на 12 художествени книги и 14 киносценария. Негови разкази са публикувани в специализирани литературни издания на английски, френски, немски, испански, руски и румънски езици.

Председател на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза и на Съюза на писателите-лекари в България “Димитър Димов”, заместник председател на Българското дружество по ревматология, заместник секретар на UMEM (Международен съюз на лекарите-писатели). Главен редактор на сп. “Topmedica”, заместник главен редактор на сп. “Ревматология” и сп. “Съвременна медицина”.

Член на Съюза на учените в България, Съюза на българските писатели, Съюза на българските филмови дейци – секция “Сценаристи”, Съюза на журналистите в България, Българската асоциация на филмовите, театралните и радио сценаристи, Общество на литературния кабинет “Димчо Дебелянов”, на Управителния съвет на Българската асоциация по изучаване и лечение на болката. Експерт е към Здравна каса и Изпълнителна агенция по лекарствата. Ръководител на 6 докторантури по ревматология.

Носител на 8 награди и номинации като лекар и преподавател, сред които награда на името на проф. Константин Чилов – МУ София, 12 награди за белетристични и 8 за кино-творби.

В Меридиан 27

Публикации от автора

Разкази

Баща

Мярнах скулестото му лице през предното стъкло на автобуса. Подаде билет на възрастна жена и взе стотинките. Затвори вратите и подкара към следващата спирка...

Разкази

Майка

Този път дойде на преглед сам. Учудих се – винаги идваше с майка си. Попитах го къде е тя. Каза, че е починала. Изразих съболезнованията си. После попитах къде живее. – В бащината ми къща – отговори той...

Разкази

Серафина

Серафина се помина в петък. Изгасна тихо, кротко, като мушица. Мъжът ѝ Лазар гледаше малкото ѝ, колкото една шепа, лице и не можеше да повярва, че вече я няма. Сутринта около леглото ѝ се събраха синовете и дъщерите…

Разкази

Притесненията на стола

Аз съм един обикновен стол. Най-обикновен стол от едно крайморско лятно кино. Някога бях зелен, сега съм сив. Сигурно си мислите, че ще започна да ви се оплаквам – краката ми са ръждясали, седалката ми е счупена, а…

Разкази

Пълен напред

С Томата се запознах на кораба “Първи май”, бившия “Княгиня Евдокия”. Корабът бе придаден към една геоложка експедиция – вземаха проби от дъното на Несебърския залив за магнетит...

Разкази

Зевса

Учехме древногръцка литература и го нарекохме Гръмовержеца – съученика ми от гимназията Николай: 190 см, 130 кг – внушителни за времето размери. Като дангалаците в класа, седяхме на последния чин на крайната редица да…

Всички публикации

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.