Златимир Коларов
Златимир Господинов Коларов е роден през 1954 г. в София. Семеен е, съпругата му е кинорежисьор, има един син.
През 1980 г. завършва медицина в София с отличен успех и златна значка. Десет години работи в различни градове на страната – Бяла Слатина, Пазарджик и Пловдив като лекар и асистент по Вътрешни болести. Понастоящем е професор към Клиниката по ревматология на Медицински университет – София.
Автор и съавтор на над 560 научни труда, на 12 художествени книги и 14 киносценария. Негови разкази са публикувани в специализирани литературни издания на английски, френски, немски, испански, руски и румънски езици.
Председател на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза и на Съюза на писателите-лекари в България “Димитър Димов”, заместник председател на Българското дружество по ревматология, заместник секретар на UMEM (Международен съюз на лекарите-писатели). Главен редактор на сп. “Topmedica”, заместник главен редактор на сп. “Ревматология” и сп. “Съвременна медицина”.
Член на Съюза на учените в България, Съюза на българските писатели, Съюза на българските филмови дейци – секция “Сценаристи”, Съюза на журналистите в България, Българската асоциация на филмовите, театралните и радио сценаристи, Общество на литературния кабинет “Димчо Дебелянов”, на Управителния съвет на Българската асоциация по изучаване и лечение на болката. Експерт е към Здравна каса и Изпълнителна агенция по лекарствата. Ръководител на 6 докторантури по ревматология.
Носител на 8 награди и номинации като лекар и преподавател, сред които награда на името на проф. Константин Чилов – МУ София, 12 награди за белетристични и 8 за кино-творби.
Публикации от автора
Баща
Мярнах скулестото му лице през предното стъкло на автобуса. Подаде билет на възрастна жена и взе стотинките. Затвори вратите и подкара към следващата спирка...
Златимир Коларов12 юли 2024
Майка
Този път дойде на преглед сам. Учудих се – винаги идваше с майка си. Попитах го къде е тя. Каза, че е починала. Изразих съболезнованията си. После попитах къде живее. – В бащината ми къща – отговори той...
Златимир Коларов12 юли 2024
Серафина
Серафина се помина в петък. Изгасна тихо, кротко, като мушица. Мъжът ѝ Лазар гледаше малкото ѝ, колкото една шепа, лице и не можеше да повярва, че вече я няма. Сутринта около леглото ѝ се събраха синовете и дъщерите…
Златимир Коларов12 юли 2024
Притесненията на стола
Аз съм един обикновен стол. Най-обикновен стол от едно крайморско лятно кино. Някога бях зелен, сега съм сив. Сигурно си мислите, че ще започна да ви се оплаквам – краката ми са ръждясали, седалката ми е счупена, а…
Златимир Коларов1 август 2021
Пълен напред
С Томата се запознах на кораба “Първи май”, бившия “Княгиня Евдокия”. Корабът бе придаден към една геоложка експедиция – вземаха проби от дъното на Несебърския залив за магнетит...
Златимир Коларов1 август 2021
Зевса
Учехме древногръцка литература и го нарекохме Гръмовержеца – съученика ми от гимназията Николай: 190 см, 130 кг – внушителни за времето размери. Като дангалаците в класа, седяхме на последния чин на крайната редица да…
Златимир Коларов10 януари 2021
Коментари
Добави коментар