Разкази

Морал

преди 5 години 3 months

Дебелата Наса, чистачка в общината, роди извънбрачно дете. Остави го в Майчин дом, намери си квартира в старата част на града и си купи бяло пухкаво кученце, за да не е самотна. Ниска, но масивна жена беше Наса, четвъртита като гардероб, с малки сиви очички, с едро червено лице и с оредяла права коса. Когато говореше с хората, тя не стоеше с лице към тях, а се обръщаше на деветдесет градуса, като изправяше рамо към събеседника си, примигваше сърдито и гледаше надолу.

15 минути от началото на есента

преди 5 години 3 months

Мъжът, който седи на масата под чадъра е леко извърнат и наблюдава уличната гмеж: предимно шляещи се туристи, чиито физиономии са размити от лекомислие... Бистрото е миниатюрно, в сянката на калкан на кооперация в неоколониален стил, боядисана в кремаво, лилаво, жълто... останалите маси са празни – така че заведението е като остров на затишието, дискретността, чийто символ е може би огромния фикус; има и няколко фотографии на джаз-изпълнители от четирийсетте, чиято музика звучи без някой да й обръща внимание – една мъртва епоха, чиято меланхолия е по-скоро в бръмчащия вентилатор, отколкото в ретрофотосите...

Тишина

преди 5 години 3 months

Не спеше. Отдавна, няколко години, така, преди разсъмване, нещо подпира клепачите му. В състояние пак подобно на сън, припомняйки какво е сънувал – обикновено някой объркан сън, запомнил сивата светлина или тръпките на необясним ужас...

Сивата светлина, все по-ярка, прониква и от прозореца, закрит с плътни пердета; някакви цветчета са щамповани там и щяха да се открояват със засилването на светлината...

Когато кулата гореше...

преди 5 години 3 months

Вълчан се бавеше. Индже губеше търпение и най-подир сам реши да разчисти пътя на заговора. След Петровден, в тиха вечер откъм Караеврен буйно лъчезарие огря гористите склонове на Двата близнака. Гореше имението с крепостната кула на караевренския спахия Омер Драза, който с Лостооглу от Гьоктепе отдавна бяха изгорили Хасекийския ферман на султан Мурад, даден преди триста години на 24 села – от Урдовиза до Чеглаик и от Кайрякьой до Атлиман...

Тримата братя и златната ламя

преди 5 години 3 months

И тази нощ Иван се прибра пиян. Отчаян и озлобен, не намираше утеха в нищо, трудно се измъкна и от тълпата в кръчмата, която вече му беше дотегнала.

– Продажници! – подскачаше възмутен пред телевизора вкъщи. – Мамят народа, а наглостта им расте! Били сме се оправили, кризата била към своя край... Кого лъжеш бе, нещастник?

Двайсети век

преди 5 години 3 months

В началото на втората половина на ХХ век бе изстрелян “Къзълкум 3” – първият космически кораб с човек на борда (“Къзълкум 1” и “Къзълкум 2” бяха съответно с кучетата Дуся и Настя). Корабът направи една пълна обиколка на земята, след което успешно се приземи в пустинята Каракум, а първият космонавт на планетата междувременно катапултира и падна с парашут във водите на Амударя. С този полет бе поставено началото на космическата ера за земята, а летецът-космонавт бе удостоен с най-високото отличие – Герой на Съединените евразийски републики.

Птичето на щастието

преди 5 години 3 months

Народните приказки, съседе, по научному се викат фолклор. А фолклорът е пълен с мъдрости и поучения. И аз сега ще ти разкажа една народна приказка, която показва, че онова чудо, птичето на щастието, не каца всеки ден на рамото ти. И трябва винаги да си готов – кацне ли, да го хванеш! Изтървеш ли го, то вече не каца.

Ето го фолклорният случай. Според мене е автентичен...

Яйцето

преди 5 години 3 months

Иван Бодаков, прилежен служител в провинциалния клон на Юнион банка, неочаквано започна да се усеща като запъртък. Странно самовнушение! То възникна у него при гостуването му на село. Киро Лирков, негов приятел от младежки години, направи ремонт на родната си къща и през почивните дни тичаше там да се “изчисти от градската смет”. Преди месец Киро покани Иван да му помогне да издигнат пилон за телевизионна антена, защото къщата попадаше в ниско място с лош сигнал.

Сградите са толкова високи

преди 5 години 3 months

Когато първата зимна буря връхлетя прозорците и затрупа алармите на колите, тя разбра две неща: че най-глупашки се е влюбила в града и че вече не може да пише. Всичките й разкази бяха за мъже – тези, с които се разминаваше по улиците. Никога не ги заприказваше, но виждаше историите им, нижещи се след тях. Сенките на жените, които обичаха, се люлееха в походките им, извивките на раменете им й прошепваха всичката биография, от която имаше нужда...

Момичето

преди 5 години 3 months

Момичето плаче... Сякаш вселената се е сгромолясала над него и няма пролука – пристиска го, задушава го – ще умре... Не иска да живее в този свят, където всички са омърсени, кални, по-грешни от дявола. Два дни почти без прекъсване плаче, глас няма повече, започна да хрипти, като че ли наистина го давят. Очите и бузите му се сляха в обща червенина, подуха се и го обезобразиха...

Страници