Разкази

Морска приказка

преди 4 години 8 months

Сякаш още блъскат вълните студени мокри чела в гърдите ми. Преуморените ми до болка очи като че още виждат черните миди, обърнали остриета към нозете ми. В стомаха ми тежи погълнатата морска вода. Тя се бунтува, повдига се към устата ми. Недоволна е може би, че съм я затворила на тъмно и тясно. Като уморени до смърт хриле на риба лежат отпуснати ръцете. Клепките тежат от солта и водата, но не се затварят.

Locus Fortunae

преди 4 години 9 months

31 декември. Край на календара. Нищо ново в края и на този милениум. Чувствам се така, както предусещах: стоя и наблюдавам: блещукащия град, тъмният залив със закотвени кораби, плажовете с черен пясък попил цялата несоциализирана меланхолия на света... Всичките тези нещица извират от блуса, няколко етажа по-надолу. В стаята няма никой. Абсурдно твърдение, чиято конструкция без усилие издържа моите тридесет и девет години, специалист по поддръжка на електронни игри и... толкоз.

Рита

преди 4 години 9 months

Рита се вясва в този разказ като персонален ангел-хранител, назначен от неизвестна сила, за да бди над окаяното ми житие-битие... Като падащ ангел, Рита се спускаше от своите терапевтични небеса безшумно и непретенциозно: и някак без същност, в негативната аура от хлевоустие – нейната пряка пътека към божественото първоначало (“оня, пергишин, който е над всичко”) ...

Кръстникът

преди 4 години 9 months

Слуховете, че Митко Виетнамеца, бивш уредник на историческия в Сливен, е оглавил китайската мафия във Фриско, се потвърдиха още щом влязох в офиса на “Ултрекс +”, на една пряка от Чайнатаун; спряха ме двама с дръпнати очета, пременени с двата бели китела на цар Фердинанд, които Митко бе отмъкнал от музея през 89-та…

Страшна селска история

преди 4 години 9 months

Когато, в края на лятото, Петко Музиката подочу, че има рак на гърлото, престана да свири по сватби и кръщенета – и целодневно кибичеше в хоремага в центъра на селото. Там разпъваше акордеона с неугасващ мерак, а нощем продължаваше по уличките, докато изпратеше и последния пияница до дома му... “Язък... Велтмайстер... 100 баса...” – тупаше с пръст по акордеона бай Петко. После мяташе на рамо инструмента, без да го закопчава, и го слушаше безжалостно как хлипа в мрачината...

Ярост

преди 4 години 9 months

Тъничка сметка със спестявания делеше Тони от улицата. Обитаваше под наем мансарда, с капандура, гледаща към изоставените солници; сутрин и вечер слънцето ги разтопяваше в златиста амалгама... бонус, отпускан от съдбата безвъзмездно. Пейзаж за фототапет...

Кръчмата (из "В ъгъла на кафене "Реалити")

преди 4 години 9 months

Какво да ти кажа, мило братче, тишината и безлюдната улица, на която е бащината ни къща, направо ме смазват, ей затова пак сядам да ти пратя едно писъмце по електронната поща. Днес реших да се поразходя из селото с надежда да срещна някого, да усетя, че има живот и тука...

Смъртта на госпожа И.

преди 4 години 11 months

Госпожа И. се наведе и вдигна портфейла. Естествена кожа, приятно издут, леко лъскавеещ от употреба. С треперещи пръсти го отвори – беше натъпкан с банкноти от по петдесет, по двайсет, няколко по сто. Сигурно имаше над хиляда лева. Госпожа И. задиша тежко, огледа се дали няма някой наоколо – Богориди беше пуст, по това време всички още пиеха сутрешното си кафе по гащи – и пусна портфейла в старата дамска чанта, която висеше на лакътя й.

Нашествие на лисици

преди 4 години 11 months

Жълтите вестници първи информираха за нападението на лисицата. Въоръжени с ловни и бойни пушки, доброволци и приближени на кмета на следващата нощ дебнеха лисицата да се появи отново. Лисицата обаче не се появи. А пресата се отприщи; и едно съобщение от първа страница на “Труд”: “Нападение на бясна лисица в къщата на кмета”, препечатано и преиначено от жълтурите със снимки на изпохапаните кучета и купчина натръшкани кокошки.

Как жена ми ме натири в чердата на рогатия добитък

преди 5 години 3 седмици

Получих писмо. В графата получател беше написано само града и името ми. Изглежда съвестни пощенски работници са се постарали да намерят точния ми адрес или са го знаели, защото получих този бял надут плик вкъщи. Разтворих го. “Господине, След дълги колебания си позволявам да ви изпратя този свитък с изписани листа...

Страници