Разкази

Песента на колелетата

преди 5 години 1 седмица

Славата на Сали Яшар, прочутия майстор на каруци от Али Анифе, стигаше вече твърде далеч. Такъв майстор като него никога по-рано не беше имало в Али Анифе, кой знае дали щеше да има и отпосле. За околните села и дума не можеше да става, там такъв майстор нямаше, но нямаше дори и в града...

Андрешко

Автор: 
преди 5 години 1 седмица

– Ще стигнем рано, господине. Във видело ще стигнем. Ей го селото – хе, под горичката там! Виждаш ли? Като прехвърлим оня баир, ниския, и то, кажи-речи, сме стигнали.

И младият каруцар, като замаха камшика над конете, подвикна им силно и ободрително...

На оня свят

Автор: 
преди 5 години 1 седмица

Когато се разнесе из село новината, че дядо Матейка починал – никой не повярва, защото той обичаше да се шегува, па и по-напред такова нещо с него не бе се случвало. Ала когато баба Йова разправи за последния му час, всички се увериха, че тоя път той не се шегува...

Ветрена мелница

Автор: 
преди 5 години 1 седмица

На хубaвият изглед, що има и от четирите страни селото ни, не пречи даже и големият недовършен и изоставен скелет на Лазаровата ветрена мелница. От десет години насам тя стърчи на голото баирче над селото като някое зъбато чудовище, станало от народното поверие убежище на тъмни духове, които унило клатят дрипавите му криле, разперени на дяволски кръст.

Лисабонски силуети - І част

преди 5 години 2 седмици

Елегантният самолет на ТАР – португалския авиопревозвач, прави плавен завой над океана, прелита над залива, който река Тежу образува в широка и изпъната по продъжение на града площ, подобно на укротено езеро със синьо-зелените, едва доловими вълни, къпещо се в изумрудените отблясъци на залеза, който остава на запад, зад гърба ни, а голямата метална птица все повече се снишава и прелита ниско, още малко и ще оближе покривите на жилищните сгради, и след минути вече се плъзгаме по пистата на лисабонското летище...

Лисабонски силуети - ІІ част

преди 5 години 2 седмици

За да се добере чужденецът до лисабонската крепост Сау Жорже (някои автори у нас я обелязват и като Сао Джорджи или Сао Жорже) и от укрепленията да отправи поглед към Лисабон, трябва или да хване ретротрамвая и търпеливо да изчака, докато изпъпли до върха на хълма, та да слезе близо до подножията и, или пък да се метне на някой от туристическите маршрутни автобуси и да разглежда тесните улички на квартал “Алфама”...

На пъпа на Берлин

преди 5 години 2 седмици

В един жълто обагрен вестник ми се препоръчва да продължа в същия дух, да пътувам още по-навътре из континента и да събера приключенията на моя събирателен образ в една книжка с по-голям тираж, за радост и забавление на многострадалната ни нация. Да се твърди обаче, че между някогашния хитър и ловък търговец на гюлово масло, който ни прослави из Европа, и далеч по-скромния на мурафети мой герой се долавя някакво далечно родство, е пресилено...

Къде е проклетата котка?

преди 5 години 4 months

Съседите заминаха на меден месец и ми оставиха котката си. Ако знаех какво ще се случи през следващите трийсет дни, щях: да си направя застраховка “Живот” (ако имаше начин – и “Живот след смъртта”), да отида на психиатър, да се изповядам и да си взема последно “Сбогом” с личния си лекар...

Кофата с портокали

преди 5 години 4 months

Имаше промоция на портокали в хипермаркета. С кофата излизаха 6 лв. Хората вземаха като за последно, тъпчеха от плодовете всички възможни ръбове, натискаха се, караха се кой колко пъти е идвал... И така цял ден. После втори. Истерия, която в петък изглеждаше непосилна за него – управителя на местния клон...

Закъсняла изповед

преди 5 години 4 months

Поп Ставри премрежваше очи срещу зиналото насреща му слънце. Минаваше пладне и множеството, дето се изсипа сутринта в манастира, вече се бе пренесло на поляната пред портите и набиваше свежо агнешко от димящите казани. Празникът на Светите братя Кирил и Методий винаги изпълваше стареца с някаква приповдигната гордост, но и му навяваше тъжни до болка мисли.

Страници