Разкази

Слънчогледи

преди 5 години 2 months

Слънчогледите бяха поотраснали. Те се смееха, люшкаха, дърпаха млади стебла нагоре, гледаха слънцето. И как не ослепяваха? Та то бе така голямо и светло!

Защо? Защо? Той беше най-малък от всички. Губеше се сред другите. Никой не го познаваше, не говореше с него. Само слънцето. Но слънцето си е слънце. То грее за всички.

Стрък трева и цвете

преди 5 години 2 months

Влюбих се в швед. Такъв един – висок и рус, хладно-лъскав и пресметлив. Когато ме целуваше, устните му бяха някак изопнати и все ми се струваше, че ме докосва само с ръбовете им. Тогава яд ме обземаше. Забивах нокти в раменете му, дерях ръцете му, хапех зверски устните му, а той си оставаше същата порцеланова кукла...

История на едно изпитване

преди 5 години 2 months

Една сълза – като смъртно ранена сребърна мушица се плъзва по лицето ми. Изпива кротко тебеширения прах, посипал бузите, и побелява като тъгата на очите ми. Тя сякаш идва направо от зениците. Там, от най-голямата дълбочина на погледа, от мястото, където се гушат като мънички светли съзвездия тайните. Кой бе виновният?

Моят огън

преди 5 години 2 months

Обичам огньове, нежни като алени макове. Обичам и сините, макар че те винаги искат да бъдат красиви, особени и изменят на своята червена природа.

Обичам черни очи с червени огньове. Обичам лилави бенгалски огньове. Отдавна съм влюбена в слънцето…

Двете царства

преди 5 години 2 months

Там далеч – зад хиляди живи и мъртви води, където слънцето плете своята златна кошница – живееше гора. Млада беше тя – млада и хубава. И дърветата й бяха млади. Само един стар бор стърчеше настрани и многото му очи – шишарките – стрелкаха сърдито тези, които вечер допираха стеблата си, шушнеха си и нещо и не му позволяваха да спи.

Страници