Ячо Кабаивански (Марко Поло)

Ячо Иванов Кабаивански (псевдоним Марко Поло), български писател, е роден на 15 януари 1907 г. в град Пловдив. Завършва гимназия в родния си град и ветеринарна медицина в София. Работил е като ветеринарен лекар в Созопол и към Рибната борса на Бургас.

Определят го като колоритна и особено харизматична личност. В кръщелното си свидетелство той е записан Яким Иванов. Но намира за твърде обикновено и неатрактивно името си и като човек с много фантазия и артистичност си измисля друго – фамилията Кабаивански, като слага едно турско “каба” отпред и “ски” по полски. Така името звучи вече по-интересно.

Наред с преките си задължения като ветеринарен лекар, Кабаивански започва да пише. Първите му книги са по специалността: “Риба. С над 100 рецепти за готвене на риба” (1935), “Сирене, кашкавал и масло от овче мляко” (1938), “Птицевъдство и болести по птиците” (1939), “Сиренарство. Ръководство по сиренарския занаят” (1940), “Наръчник по заразни и паразитни болести по домашните животни” (1941). Плод на едно от най-задълбочените му проучвания е книгата “Делфинът, черноморската акула и мидата като източници на хранителни продукти, промишлени стоки и фураж” (1954). Значителен е и броят на научните му статии в периодичния печат по проблемите на Черно море.

По-късно Ячо Кабаивански навлиза и в дебрите на художествената литература, но с псевдонима Марко Поло. Първите си творби – кратки разкази, печата във в. “Бургаска поща”. През 1943 г. излиза първата му книга “Това е положението. Повест из живота на черноморските рибари”, издадена в Бургас. Корицата е оформена от художника Борис Ангелушев. Книгата е населена с рибари, капитани на моторни лодки, със силни мъже, които се борят с морската стихия да изхранят семействата си. Авторът е убедителен в разказа си, защото познава трудния рибарски живот, пристанището на Бургас, рибното тържище. Пред читателя оживява времето, когато в Черно море се е ловял калкан, рибарските кошове са се пълнили с паламуд, зарган, кефал, сафрид, скумрия. Действието се развива между Созопол, Черноморец (Св. Никола) и Бургас. Живял сред своите герои, Кабаивански познава психологията на рибарите и остро откликва на социалните им проблеми. Разкрива взаимоотношенията между моряците и собствениците на корабчетата. Описва трудната борба за хляб. Рисува вълнуващи природни картини, непознатото ни вече някогашно девствено Черноморско крайбрежие. Рибарите са постоянни гости в неговата къща, звънят дори в 3 часа през нощта, за да оставят току-що уловената прясна риба за своя любимец бай Ячо.

По време на Втората световна война семейството на Кабаивански се преселва в София. След края й Ячо Кабаивански е назначен за комисар по продоволствието. По-късно Ячо Кабаивански става главен директор на туризма. Дотогава туристическите услуги се извършват от държавно пътническо бюро “Балкан” към Министерство на транспорта, създадено през 1937 г. То се е занимавало главно с продажба на билети за пътувания в чужбина. Към името “Балкан”, Ячо Кабаивански добавя турист и така на 6 януари 1948 г. се ражда “Балкантурист”. Надарен с въображение, той е убеден, че България може да стане Швейцария на Балканите. Инициира построяването на туристическия комплекс “Златни пясъци”.

В дома на Кабаивански цари интелектуална атмосфера. Чести гости са художници и писатели като Дечко Узунов, Илия Бешков, Елин Пелин, проф. Балабанов и др. Но през всичкото това време не престава и да пише. През 1945 година излиза второ допълнено издание на книгата “Рибари” с посвещение: “На приятелите ми: Николай, Михаил, Аспарух и Лена”, а в края са поместени обяснения на моряшки изрази и думи. Издал е още сборника “Двамата” – повести и разкази, 1945 г., негови са и сборниците с повести и разкази: “Двамата” (1945), “Капитан Драго” (1946), “Идат” (1945), “Под бомбите” (1945), “Да бий барабана” (1948). През 1952 г. е написан романът за пернишките миньори “Темелко Ненков”, през 1961 г. излизат “Избрани разкази”.

Ячо Кабаивански си отива от този свят на 1 септември 1955 г. при катастрофа край Ихтиман на 48 години. С указ на Държавния съвет на НРБ през 1985 г. на Института за повишаване на квалификацията на кадрите по туризъм и отдих в Бургас е дадено името на писателя, учения и общественика д-р Ячо Кабаивански.