Поезия

Българският език

Автор: 
преди 4 години 2 months

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не – за ядове отровни.

Елегия

преди 4 години 2 months

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
“Търпи, и ще си спасиш душата?!”

До моето първо либе

преди 4 години 2 months

Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова -
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил.

На прощаване в 1868 г.

преди 4 години 2 months

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!

Хаджи Димитър

преди 4 години 2 months

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

Зададе се облак темен

преди 4 години 2 months

Зададе се облак темен
откъм гора, от Балкана;
дали ще е дъждец дребен,
или ще е буря страшна?

Борба

преди 4 години 2 months

В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...

Разговор с родоотстъпника

преди 4 години 2 months

Ти сядаш при него със чувство на власт
над своето лято и своя Бургас
в сладкарница “Космос” пред чаша кафе.
А с мрачната властност на аутодафè
в теб клади извива ужасна вина.

Недей на своя бряг остава

преди 4 години 3 months

Вали и есенна тъга завързва възел във душата.
Дали от примката боли или защото се събарят
в дървото празните гнезда и са окапали листата?
В мен цяла нощ тъга вали: ръмжи и не заспива нарът.

Участ

преди 4 години 3 months
Росица Станева е лауреат на Първа награда на Първия национален поетичен конкурс “С България в сърцето” (2009 г.). Тя получи приза за гражданска поезия със стихотворението си “Българи докрай”.

Отците наши, бежанци, не найдоха земята обетована –
бедняшки преживяваха под зъзнещи звезди.
Към новата Родина своя дълг изпълниха синовен,
но незавидна участ тя им отреди.

Страници