Поезия

Орис

преди 3 години 5 months

Недовиждала
орисницата ми,
та отминали
цветните води
и ме пуснала
в черната.

Искам да погледна

преди 3 години 5 months

Искам да погледна
през прозорците на дърветата.
Дървото няма думи,
но знае
как Бог е подредил душата му.

Познах те, любов

преди 3 години 7 months

Познах те, любов –
така търсена, зована, мечтана.
Нищо, че вън не си толкова лъскава
и да е кожата ти леко раздрана.

На Лятото последната въздишка

преди 3 години 7 months

На Лятото последната въздишка
е Август, изнизал си обувките
и шляпащ по брега, с усмивка
и дъх солен на морски пръски.

Принадлежност

преди 3 години 7 months

Какъв сблъсък, разсеяно, а после отскок
и обръщане рязко да видиш досадника.
И замира псувнята ти, и макар по-висок,
се смаляваш пред нея, и съвсем се забравяш.

Наполовина

преди 3 години 7 months

Обяд, преминал е денят наполовина.
Но наполовина съм и аз.
Запалвам свещ, поне от топлината ти да има...
А ароматът е така познат.

Да си в ръцете ми

преди 3 години 7 months

Ще те изстискам
до последната ти капка.
Ще изпия сокът ти, облизвайки с език.
Ще си уверен как неистово те искам
и сам ще потечеш към мен със вик.

Изрязано

преди 3 години 7 months

Думите мамят.
Предпочитам очите.
Има погледи, които говорят и в тъмното
и ти разказват не приказки
с герои измислени,
а за себе си в твоите прегръдки обгърнати.

Изглежда глупаво

преди 3 години 7 months

Изглежда глупаво да мислиш за някого толкова често,
да се усмихваш винаги при някой спомен нелеп,
да се изчервяваш тайничко зад прикрита небрежност,
да не пропускаш ни дума, ни тон, нито ред.

Дано да е Мъж

преди 3 години 7 months

Днес небето е с цвят на кафе
и обвито от пара мъглива.
Очаквам дъждът му да е
с аромат на напитка любима.

Страници