Буен огън покрай пътя стъкнат за сърцето мръзнало-премръзнало, ти си хляба, ти си всичко, всичко...
В гребените бели на вълните втурват се и свирят ветровете. Мидите притихват по скалите, сгушени до бреговете...
Готов съм с вятъра да тичам и да обходя този свят. О, аз съм влюбен, влюбен и се разтварям като цвят.
Тъмнината в прозореца плиска, а на мене все ми се струва, че морето навънка бушува. Моята стая е лодка, чакаща вятър попътен.
В омагьосан кръг черен търсих верни следи – и съм вземал фенерите за изгряли звезди.
Странна история! Насън я видях: Бях попаднал във аудитория с много шум и смях.
Такъв ще ме запомните. Такъв – замислен и непоправимо горд.
Тиха сълза се отрони, изтри я без съжаление, в огледалото гледаш – не виждаш своето отражение. Не знаеш кой си – бръчки, коси побелели. А думи, изречени някога, вече нямат значение.
Животът е кратък като секунда дихание. Понякога бърза на скорост, включил висока предавка.
Любовта е за двама – топла, уютна и нежна! Пламенна, страстна – тя не знае прегради.
