Поезия

Небето тази нощ тъжи
пуска своите рожби
те падат върху кожата ти
нежно обхождат всяка част от тялото...

Душата ти дефилира
по подиума на сърцето ми
обута с най-тънките токчета
обхожда дясното предсърдие
и оставя черни петна в лявото.

Някак си дъждовно ми е днес,
омръзна ми от слънчевата светлина.
Искам да започне още от нощес
и да погълне цялата земя.

Сънувах те снощи без да искам отново.
Да беше по-добре някой ужасен кошмар.
Появяваш се пак и чакаш наготово.
Да спечелиш, като че това е игра на комар.