Открехвам тежката врата и още непристъпила от прага долавям двора как шепти “Ела” и нежно слънчев лъч пробяга...
Признавам си все още не се познавам и често не мога да определя, каква съм и каква трябва да бъда – дали лоша или пък добра.
Мразя етикети, зашити по дрехите и по душата. Описание на същността ми, каква съм и какво ми е в главата.
Казват лош човек е Егоиста и дълго вярвах аз във този мит. Егоиста казват е човекът, който наранява без да съжалява всеки един подред безспир.
Облаците – пухени завивки, да пътуват най-обичат във безкрайното небе. Всеки радва се на изгрева, дъгата и забравя за белите им спътници...
Август е винаги тежък, горещ - тежи като камък, паднал от Небесата, и като в огнена пещ пречиства душите тук, на Земята...
Може би искаш да узнаеш какво е минало през сърцето ми и като на лента да видиш пътя, по който са вървели нозете ми?
Сърцето ми отмерва времето до новата ни среща. Тогава пак ще те прегърна и от очите ми ще потече сълза гореща...
Пътят е път, когато има човек, който да го извърви. Пътят е път, когато има някой, който да го преброди и преболи...
Л е за лекарството, от което всеки има нужда. Ю е за Ютуб, който преди Свети Валентин рязко се събужда. Б е за богато украсена романтична вечеря. О е за “Ой, мило, нямах никаква идея!”. В е за вярността, в която всеки се кълне...
