Анализи

Цикълът “Царици на нощта” от П. К. Яворов и българският модернизъм

преди 2 години 11 months

Този текст има амбицията да потърси обяснение на етимологията, дадена в развитие, на появата-на/необходимостта-от именуването на жената в последните поетически творби на Пейо Яворов – трите поеми от цикъла “Царици на нощта”, през развойните процеси както на Яворовата поезия, така и на българския модернизъм, приемайки като основание твърдението, че последният Яворов поетически цикъл има възлово за осмислянето на тези процеси място.

Знаковият образ на вълка у Яворов, Ботев и Борис Христов

преди 2 години 11 months

В голямата и твърде разклонена празнично-обредна система на българина значително място заемат народните поверия, предания и легенди. Най-често мотивът за вълка се реализира и извлича от този религиозно-митически космос. Такива например са интересните разкази-легенди “Защо дяволът е с един крак”, “Защо вълкът е прекършен”, “Защо вълкът не дави вол” и др...

Първите преводи на Яворов на чешки език

преди 2 години 11 months

За първи път чешкият читател се среща с името на П. К. Яворов през 1902 г., когато в бр. 4 на най-авторитетното чешко славистично списание “Словански пршехлед” Н. Бойко публикува статията си “Българската литература през 1901 г.” Като проследява литературната продукция у нас през посочения период, авторът споменава и първата стихосбирка на Яворов, характеризирайки поета, заедно с Кирил Христов, като “достойни ученици на най-големия и най-силен съвременен (български) поет П. П. Славейков”.

У. Б. Йейтс и П. К. Яворов: концептът за ирландския и българския “национални митопоетизми”

преди 2 години 11 months

Настоящият статия е опит за интертекстуален прочит на част от класическите творби на двама емблематични лирико-драматични поети на Ирландия и България – Уилям Бътлър Йейтс и Пейо Яворов. Концептът за “общи типологии”, който се извежда от Яворовата и Йейтсовата “философия” на любовта в неразделния образ на “жената-родина”, при подчертаното им национално и индивидуално своеобразие...

Самси

преди 2 години 11 months

“Аз сам не съм, ни тук самси – в заключената стая…”. Тая точно трагическа едновременност в теснотата на заключената стая и безкрая на самостта, властно и настойчиво ме предизвиква да си мисля и представям Яворов лично, да го срещам непрекъснато в измеренията на един невъзможен свят, който е само между него и мен, на един разрастващ се във времето и извън него само наш разговор...

Трагическият диалог Яворов-Мина през 1910 година

преди 2 години 11 months

Образованият читател/слушател на този биографичен етюд би се препънал, би се стъписал дори, още от заглавието. Какъв диалог Яворов-Мина през 1910 година? Та нали през тази година те не си разменят дори писма, нали през цялото това време тече двегодишният срок, уговорен от тях след съдбоносния разговор в софийската п и п и н и е р а...

Между очерка и пътеписа или другият Яворов

преди 2 години 11 months

Прозата на Яворов и в съвременните му, и в по-късните рецептивни нагласи както на българската читателска публика, така и на критиката стои, според Тончо Жечев, “в могъщата сянка на неговата драматична, ослепителна поезия и трагичния роман на неговия живот”...

Екзистенциални мотиви в лириката на Яворов

преди 2 години 11 months

Далчев, иначе тъй пестелив на оценки, е оставил за своя поетически антипод Пею Яворов доста редове. Някои от тях са безпощадни, други – просто заядливи, но има и няколко, които според мен изразяват най-сгъстената и точна дефиниция за неговото дело. “Какъв е влогът на Яворов в нашата литература?” – пита Далчев и си отговаря по напълно нехарактерен за него начин...

Роден за лекар

преди 3 години 1 седмица

Сентенцията: роден за лекар, сякаш е написана специално за д-р Николай Баев Кунев, завеждащ рентгеновото отделение в градската поликлиника на Мездра. Той заслужено е уважаван ръководител на отделението, което е обзаведено със съвременна апаратура за поставяне на прецизна диагноза на пациентите – задължително условие за успешното им лечение...

Реваншът на екстрасенсите

преди 3 години 1 седмица

Медицинската наука трудно си е пробивала път през вековете преодолявайки примитивното и старомодно вярване в чудотворната сила на гадатели, врачки, баячки, екстрасенси и други представители на знахарството, което се е ползвало с авторитет и сред непросветените в здравно отношение интелигентни хора...

Страници