Първата проява на българския модернизъм се реализира от литературния кръг „Мисъл”, чиито водещи представители Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров и д-р Кръстев определят новите посоки на българското културно развитие...
Сред поредицата от мъжки имена в потока на символистичната поезия със своя светлина се откроява и една жена – Дора Габе с нейната първа стихосбирка “Теменуги”. Сборникът с лирически миниатюри излиза в издателство “Придворна печатница”, С., през 1908 г. “Теменуги” е първата женска книга в българската литература.
В поетичния свят на Стефан Тинтеров по особено оригинален начин съжителстват елементи на индивидуалистичната естетика с важни принципни особености на символизма и експресионизма... Тази особеност на творческия му подход е откроена във философската му поема „Градът” (1910 г.)...
Изкуството е отражение на света, живота и човека през призмата на емоционално-психологическото и мирогледното възприятие на отделния художник – бил той поет, музикант или жрец на багрите и четката. И колкото по-самобитно е едно произведение, толкова по-голяма е неговата стойност като индивидуално, лично откритие...
Не знам дали това е случайност, Съдба или е последица от обстоятелствата на историческия момент, но (с малки изключения) българските поети-символисти си отиват рано от света: Пейо Яворов – на 36 години се самоубива, Гео Милев – на 30 години е убит след арест в Дирекцията на полицията ... Любомир Весов – на 30 години, обкръжен от сръбската полиция, се самоубива...
Представянето на човека и твореца Емануил Попдимитров е твърде сложна задача както по отношение на пътищата на живота му, така и поради големия обем и жанрова многопосочност на творческия му диапазон. Многообхватното му творчество обаче не може да бъде причислено към изчистените форми на едно от характерните за 20-те и 30-те години на ХХ век литературни направления...
Своята първа стихосбирка поетът Христо Ясенов озаглавява “Рицарски замък”. И съвсем не е случайно, че и аз озаглавих своята статия за поезията му по този начин...
Димитър Бояджиев е име на поет, почти непознат в съвременното българско културно пространство, въпреки философско-психологическата проблематика на неговата лирика, която оказва влияние върху Яворов и неговите поеми „Нощ“ и „Песен на песента ми“. През 1901 г. в кн. 9 на сп. „Общо дело“ Димитър Бояджиев дебютира с четири стихотворения...
Всички литературни критици определят Теодор Траянов като най-последователния български символист, може би защото от първата (“Regina mortua”) до последната си издадена книга (“Пантеон”), той се стреми да се освободи от буквалното съдържание на словото, да вложи максимална полифонична семантика в думата...
