Изгревът нежно ще залива морето, а ти ще ме търсиш в стихове. Ще чуваш за мене от вятъра и той ще те води натам...
Не ме докосвай с пламнал поглед и горещи длани. Не ме докосвай с тих копнеж...
От зори до мрак търси я точно такава, каквато си я сънувал...
Чакай ме на онзи бряг, на мястото, което знаят само хиляди звезди. Там се връща даже вятърът, бездомен...
Кой е казал, че няма да стигнем звездите и кой е казал, че няма да държим луната в шепите си...
Ето ме, в тихата вечер, пред необятната морска шир. Отново тук, след толкова време на същия бряг... Хладният морски бриз край лицето ми, шумът на вълните, нежната морска пяна под краката ми...
Сега сме двама – приказно пияни и безумни. Целувай ме, недей отрича на кръвта ни поривите луди.
Да бъда слънце във очите ти. Да бъда парещ плик в дланта ти...
Съседът изпуши на балкона последната цигара за деня. Някъде вляво песен се скърши. Един по един угасват кварталните прозорци.
Не казвам, че завинаги, но избягах от лятото. Излъгах го, че съм настроена есенно...
