Е-списание

И сякаш тръгнаха в сияние край мен

преди 4 години 10 months

... Засаждахме цветя, храсти и дървета –
копаехме, поливахме, а те растяха
все по-високи и по-хубави...

Живот с дъх на цветя и печатарско мастило

преди 4 години 10 months
Христина Стоева със съпруга си Илия Стоев

Двамата са един до друг и в живота – от далечната 1954 година, и в творчеството. Защото 77 – годишната варненка Христина Стоева неспирно пише летописа на живота си, а съпругът й, Илия Стоев, който е запален фото и кино любител го документира с фотографски или с кино образ, принтира написаното, носи го в издателството и след това товари в колата пакетите с новоиздадените книги. А после двамата бързат, за да отидат заедно на премиера или на някакъв друг празник.

Тракийска летопис

преди 4 години 10 months

Тази книга, която дойде при нас („Деркоските български села. Село Имрихор”), е спомен от друг живот - бил някога и вече никога няма да бъде. Но значи ли тогава, че той е потънал в нищото, както всеки от нас, рано или късно отива в това необятно и привидно нищо?

Слово за Тракия

преди 4 години 10 months

Заробена, Тракия не е готова за въстание, но Македония предварително се е вдигнала на бунт. Разумът казва не, сърцето - друго и тракийци развяват байряка. Това е урок по българство - брат до брата. Красиво е, когато на сватбарско хоро юнак се хване до брата - страшно е, когато хорото е кърваво.

Как една малка книжка роди голяма

преди 4 години 10 months

В Бургас, където през 2009 година бях делегат на Конгреса на СТДБ до мене седна много мила, достолепна жена и ми каза: “Ние, с Вас сме братовчедки”. Зарадвах се, но недоумявах: как така, по каква линия? Открих линията, посочена в книгата, но това, което ме впечатли е, че тази жена вече беше посетила някои от родствениците ни във Варна и имаше желание да пише книга за родното село на предците ни. Тази жена бе инженер Радка Люцканова, потомка на първия заселил се в с. Имрихор българин, както открихме по-късно.

Краси ли скромността човека?

преди 4 години 10 months

Питам се: винаги ли бедният трябва да остава беден? Трябва ли благородният да бъде лишаван от това, което му се полага?

И още нещо: казваме, че скромността краси човека. Това, в днешно време, е заблуда. Скромността обезличава личността. Колко хора с дарования остават незабелязани, защото са скромни да искат пари, не парадират с възможностите си, а са бедни сами да финансират изявите си.

Една вълнуваща среща със света на книгата: “Деркоски български села. Село Имрихор”

преди 4 години 10 months

Днес вземам отношение към презентацията на тази книга – един истински тракийски летопис не само като българка преди всичко, а и като потомка по бащина линия на странджански бежанци от с. Голям Дервент. В далечната 1880 година те  поемат едно дълго и мъчително преселение към далечна Добруджа, подложени на непрекъснато насилие и изтребление от турски разбойници, пресичащи безнаказано близката граница с българските земи непосредствено след Освобождението.

От София до Черно море

преди 4 години 10 months
На парахода "Veloce", 1901 г.

Една вечер, през месец септември м. г., когато няколко ловци от софийското ловджийско дружество спокойно си пиехме бирата в бирария “Батемберг”,  г-н К-ч, страстен и опитен ловец, ни разказа за своята научна екскурзия покрай Дунава и Черно море. С особена увлекателност, той описваше чудната природа покрай черноморския бряг, като добави при това, че горите на Странджа планина са прекрасни и изобилстват с лов; той сам ходил на лов по тези места и останал изненадан от изобилния и разнообразен дивеч, който се въдел в горите на тия рядконаселени места. Всички го слушахме с напрегнато внимание...

"Лакуни" от Иван Сухиванов

преди 4 години 10 months

Заглавието грабва с енигматичност и краткост. Лагуни, локуми и други пароними мятат към книгата асоциативните си кукички. Според “Речника на чуждите думи” “лакуна” (“вдлъбнатина”) е: 1. Литер. Липсващо изтрито или повредено място в печатан текст или стар ръкопис. 2. Анат. Малка вдлъбнатина; хлътналост. 3. Празно място, нащърбване или дефект.

Критикът като писател (или в търсене на "изгубения рай" на литературата и/или литературността)

преди 4 години 10 months

Книгата на Иван Сухиванов "Ходове на въображението" (2009) е смисленият и естествено протичащ опит за оцелостяване на критическите късове (за една или друга книга на бургаски или софийски автор), които четяхме във всевъзможни местни и централни издания.

Страници