Поезия

В съня си

преди 3 години 10 months

Късопола и неопитомена
откъсвам въртележки
от градината с илюзии
и гоня вятъра.

Градът обичаше дъжда

преди 3 години 10 months

Градът обичаше дъжда.
Очакваше
щастливата внезапност,
с която изненадва
напудрената суета на хората...

Огледалце, огледалце...

преди 3 години 10 months

Покажи рифовете
в морските ми ириси,
думите, неприютени
в бриза на косите...

Митология

преди 3 години 10 months

все същото речно корито
все нова и нова вода
понякога идва
и живата

Така изглежда

преди 3 години 10 months

повечето сме марии магдалени
от Христова гледна точка
изначално непорочни
безсрамно омърсени
несбъднати светци
все още

Орис

преди 3 години 10 months

Недовиждала
орисницата ми,
та отминали
цветните води
и ме пуснала
в черната.

Искам да погледна

преди 3 години 10 months

Искам да погледна
през прозорците на дърветата.
Дървото няма думи,
но знае
как Бог е подредил душата му.

Познах те, любов

преди 4 години 1 седмица

Познах те, любов –
така търсена, зована, мечтана.
Нищо, че вън не си толкова лъскава
и да е кожата ти леко раздрана.

На Лятото последната въздишка

преди 4 години 1 седмица

На Лятото последната въздишка
е Август, изнизал си обувките
и шляпащ по брега, с усмивка
и дъх солен на морски пръски.

Принадлежност

преди 4 години 2 седмици

Какъв сблъсък, разсеяно, а после отскок
и обръщане рязко да видиш досадника.
И замира псувнята ти, и макар по-висок,
се смаляваш пред нея, и съвсем се забравяш.

Страници