Поезия

Не знам какво да правя със душата си

преди 3 години 11 months

Не знам какво да правя със душата си.
Току напусне грешното ми тяло
и без да се обръща чезне хей зад онзи облак,
зад онзи хълм далечен, зад този кръгозор,
в който съм осъден да бъда жив, свободен, тленен.

Молитва

преди 3 години 11 months

Мечтите ми – подпухнали медузи –
изхвърлени умират на брега...
Как дните монотонно се тътрузят,
как чакам, как жадувам любовта!

Безследно изчезнали

преди 3 години 11 months

Целуни ме в паузата
между “Лека нощ, деца”
и новините,
забрави,
че има интересен филм.

Гарваните чупят орехи (тристишия)

преди 3 години 11 months

Гарваните чупят орехи.
Затрупано в преспите
времето губи значение.

Синя кръв

преди 3 години 11 months

Морето има синя кръв.
От висотата на ронливия ни бряг
се виждат ясно:
пулсиращите му артерии,
задъханите вени...

Кръговрат

преди 3 години 11 months

Морето,
старото пристанище
и гарата...
Магическите улици крайбрежни
с пресечна точка –
старият часовник.

Поколение

преди 3 години 11 months

Наричат ни изгубеното поколение –
излъганото, проиграното,
задръстено с илюзии
за някакво си светло бъдеще.
Не ги виня.

Човекът

преди 3 години 11 months

Човекът, който всяка сутрин, когато слънчицето грейне,
и младите жени излизат навън с найлонови торбички
да хвърлят нощния боклук... ей тук...в кварталния контейнер –
Човекът, именно Човекът... е по-щастлив сега от всички.

Поличба

преди 3 години 11 months

Ако искаш, продължавай да не вярваш, че е вярно –
допотопно те обичам... Пагубно... Тоталитарно...
Не по дълг и не по навик, ами по поличба божа –
с половината си разум и със цялата си кожа.

Към...

преди 3 години 11 months

Не вярвах, че ще доживея...
Какво да правя, извинете...
Все още дишам Аз... И пея –
един от старите поети.

Страници