И в новата стихосбирка Лекси А. отправя към света красивите си послания, споделя своите надежди и мечти, разкрива тайнството да обичаш и да бъдеш обичан... стигайки чак до черногледите размисли за смисъла на живота и неизбежната смърт...
Темите на писателите ни зад граница неизменно са свързани родината. Писането на Николай Стефанов интерпретира изключително емигрантската тема, но това, да направим необходимото и задължително уточнение, не е емигрантска литература...
Паратекстът на стихосбирката съдържа две ключови думи – „Бог“ и „сянка“ – в които са заложени както теологични схващания, така и лична интерпретация на авторката. Според свещеното писание човекът е сътворен по Божи образ, но не е тъждествен на Бога...
Набери ми череши. Не отлагай за после.
От върха ги бери. Да са леко горчиви.
Аз отдавна съм там, но съм скарана с Господ.
Затова си говоря понякога с живите.
Всяка нощ е такава – хиляда и първа.
Няма бъдеще. Няма и спомен за после.
Зима с лято се люби. Пролетта не е първа –
беззащитна такава и мокра до кости.
Ти си стой на земята, защото за Рая е рано.
А пък аз ще ти пиша писма от горния свят.
Тук е хубаво. Господ си купи пиано.
И фалшиво да свири, го слушат и мъдро мълчат.
Много дъжд. Нито помен от тая в “По жицата”.
Пада ниско небето и мига с ресници от гарвани.
Саркастично разказва копривата парещи вицове.
В полунощ саксофонът разплаква пияния барман.
В онзи сън съм река. С мисълта да се влея,
се подхлъзвам по облите камъни и препъвам очите си.
После дълго потъвам в дълбокото. Там се живея.
И се любя с морето насън. Любовта ми е ничия.
