Е-списание

В събота, когато осъзная, че отново съм сама... Чувства странни ме изпълват и на страх и на вина... Спирам рязко да очаквам, не изисквам и не бих могла... Просто тихо ще приседна, ще притихна, а след това... Търпеливо ще очаквам знак, посока в нощта...

През лятото морето е спокойно,
тъй синьо, чисто, с топлина.
В очакване на срещи нови,
с любов то спомени твори.

Душата ми дорасла е дотолкова,
че знае да цени най-малкото.
С другия да бъде в болката
и истините да преглъща като залъци.

Обичам да гледам слънчогледите
как под ритъма на вятъра танцуват.
Обичам да чувам шумоленето,
с което вкупом със слънцето флиртуват.