Омръзна ми

Омръзна ми

ОМРЪЗНА МИ да бъда все сама,
сред книги, сборници, задачи...
Уж с приятели на дискотека и кафе,
а все сама...

ОМРЪЗНА МИ аз всеки да обичам –
никой мен.
На всеки да помагам и съвет да давам,
а пак сама с проблемите си свои да се справям.

ОМРЪЗНА МИ да чакам и търпя,
да търся в човек – човека,
а да намирам червеи и смрад.
ОМРЪЗНА МИ, ОМРЪЗНА МИ да съм сама.

Уж съм с всички, а с никой...
Уж с приятел, а с използвач...
... а тебе все те няма.
ОМРЪЗНА МИ!

Аз просто искам,
да минеш някога край мен
и да ми кажеш: “Здравей, приятелко,
обичам те наистина – ела с мен!”

21.04.1992 г.