Анализи

Философията и моралът на времето според първия фейлетон от цикъла “Разни хора, разни идеали” от Алеко Константинов

преди 4 години 11 months

Цикълът фейлетони “Разни хора, разни идеали”, макар и незавършен, отразява философията и моралните устои на политическия живот след Освобождението. В центъра на изображението е “малкият човек”. Героят от първия фейлетон е “малък” заради дребнавостта на характера си, заради еснафщината, егоизма, злобата и завистта, които носи в сърцето си...

Фейлетоните на Алеко Константинов – свидетелство за нравите на една епоха

преди 4 години 11 months

Алеко Константинов е майстор на фейлетонния жанр и това е най-добрата изява на сатиричния му талант. По време на следването си в Русия той изучава руската класическа литература и понася силното въздействие на творчеството на Гогол. В България фейлетонистът се натъква на богат фактически материал от обществената действителност, която той изобличава или със злъчен хумор, или с остър сарказъм, или с добродушен смях.

Поемата “Ралица” – нравственост, непреходност, сила и стоицизъм на духа

преди 4 години 11 months

Творчеството на Пенчо Славейков е богато на теми, художествени образи, идейно-философски проблеми. Тази богата и многостранна личност сътворява много художествени произведения по мотиви от народното творчество. Любовта към фолклора Пенчо Славейков наследява от баща си – големият възрожденски поет Петко Рачов, който е известен събирач и изследовател на автентични народни песни.

Бит и история в “Пиянството на един народ”

преди 4 години 11 months

Повече от сто години след създаването си романът “Под игото” звучи със същата актуалност и жизненост. Една творба, която отразява вярно съдбините на народа, не може да остане в забвение. Нещо повече, преведена на 28 езика, тя разказва за България и българите чрез думите на Иван Вазов на целия свят. Литературната критика отдавна е надхвърлила 400-те страници на романа и въпреки че в различните епохи го тълкува превратно, запазва най-топли думи за това съкровено българско произведение.

Родината – свръхценност в поезията на Иван Вазов

преди 4 години 11 months

По повод честването на 70-годишния юбилей на Иван Вазов, поетът споделя, че половин век той работи на литературното поприще, прославяйки България. Това е дълъг период и като време, и като отношение на един творец към народната съдба. Точно поради тази причина Иван Вазов е наричан “народен поет” или “патриарх на българската литература”.

Идеята за смъртта като живот в “Хаджи Димитър”

преди 4 години 11 months

Личността на Ботевия литературен герой е свързана с народа, с неговата борба за свобода, поради което има близост между отделния човек и общността. Дори можем да твърдим, че човекът на Ботев принадлежи на своя народ и ако има само една дума, с която може да се характеризира Ботевата поезия, това е борба. Борческото начало, силно и убедително, присъства в творбите, то носи мисията на автора, че само с борба ще се извоюва свободата на този народ.

Образът на спасителя в лириката на Христо Ботев

преди 4 години 11 months

Образът на лирическия герой в това дълбоко проникновено творчество е борец за свобода, но той може да се определи като спасител на народа ни в годините на мрачно робство и безправие. Да се търси спасение от своеволието и беззаконието на поробителя е трудна мисия, но тя може да бъде поверена на най-верните, най-всеотдайните в посвещението си.

Образът на революционера в поезията на Христо Ботев (“Майце си”, “До моето първо либе”, “На прощаване”, “Хаджи Димитър”)

преди 4 години 11 months

В лириката на Христо Ботев личностно и народностно се преливат. Като силно ангажирана с проблемите на времето личност, авторът прави духовен израз на най-актуалните проблеми на своето време в поезията. Историческата съдба на народа се отразява в творчеството му. Интимното и революционното се преплитат, за да зазвучат с особено, колоритно и неповторимо очарование.

Проблемът за свободата в поезията на Христо Ботев

преди 4 години 11 months

Цялото богатство от теми, образи и сюжети в Ботевото творчество, цялата страстност на неговата поезия винаги ни отвеждат към идеята за свободата. За поета тя е мечта, съдба, обреченост, върховен идеал. Темата за свободата прекроява дори и най-интимните, най-нежните, най-горестните му изповеди и ги превръща в едно гневно бушуващо и яростно избликване на любов и омраза, в които душевните сили се напрягат до краен предел, чувствата се превръщат в своите противоположности и смъртта е трагично неизбежен изход от този бурен кипеж.

Изобличителната страст на Христо Ботев в публицистиката (“Смешен плач”, “Политическа зима”)

преди 4 години 11 months

Публицистичното творчество на Христо Ботев заема важно място в литературното му наследство. Като мислещ и прогресивен човек творецът от Калофер залага изключително много на обществената значимост на публицистиката, която формира и защитава позиции, изгражда убеждения у хората. Тя е огнено оръжие във формирането на обществено съзнание...

Страници