Румяна Попова-Бакърджиева: Всеки поет или писател носи огромна отговорност пред света за всяка своя дума. И тъй като аз вярвам, че нашият живот продължава във вечността, и че в края на земния си път ще отговаряме за делата си, добре е да си даваме сметка още приживе какво говорим, какво пишем, какво оставяме след себе си.
Вселената днес път ми направи. Даже не молих аз за това. Усмихна се някак и рече: За осъзнаване вече е време. Да видим, дали готов си да сбъдна твойте “неща”. А мойте неща – желания простички...
Тази нощ звездите не блестяха. И въздухът някак бе режещо хладен, направо студен. Луната и тя не излъчваше свойто сияние. Тъй тихо, смразяващо беше и в мен. Дали защото април си отива, а незнайни ще бъдат майските дни?...
