Когато ръка подадеш

Когато ръка подадеш!

Когато ръка подадеш,
когато изцяло си ти във копнеж,
че надежда даряваш, че има добро във света.
Тогава и Господ помага, защото молитвата твоя е от душа за душа.
Когато очите от благодарност искрят,
а сърцето от вълнение силно тупти.
Тогава спри и замисли се – кое е важното в нашите дни?
Дали прическата или роклята бяла?
Маникюра и обувките лъскави с ток?
Или ръчичката детска от болестта сякаш примряла,
за сърцето майчино молещото се за живот.
Защо забравихме да бъдем хора?
Какво ни коства на помощ да се отзовем?
И как по-лесно е в душата да таим така наречената злоба,
отколкото на повика на болката човешка, ръка да подадем?
Със този стих разбунил
отново моята душа,
аз искам да изкажа своята надежда,
че има хора, че подадоха ръка.
За едно мъничко човече, за детската душа,
която има шанса да порасне,
защото чухте моят призив и останали Човеци,
помогнахте в беда.
Поклон пред вас!
Благодаря!