Той е на 82. Свеж, усмихнат, лъчезарен, влюбен. Тези дни Борис Бухчев лети – дали от любовта, или от току-що полученото звание “Почетен гражданин на Бургас”, но той е щастлив и озарен. А римите се леят, защото както сам си признава – не може да не пише. Поезията е това, което го съхранява. Само поезията ли? Е, и тя.
Тя обича кратките форми не само защото са символ на авторовото нетърпение, а и защото счита, че е голямо майсторство “да пишеш дълги текстове, да можеш да задържиш вниманието и интереса на читателя, да го накараш да следва извивките на мисълта ти без да се отегчи”. Ще бъде интересно да четеш нещо, “написано от храбреци”, твърди Елена Трендафилова.
Среща с белетриста и критика Владимир Шумелов по повод излизането на новата му литературнокритическа и есеистична книга “Ще чакам дъгата”. Интервю на Огнян Стамболиев. Публ. в сп. “Птици в нощта”, ИК “Кота”, Ст. Загора, юни 2017 г., с. 36-46.
С твореца на шити картини Таня Димитрова се запознах неотдавна при доста прозаични обстоятелства, но съвсем скоро стана ясно, че в свободното си време тя шие гоблени. Направи една миниизложба в офиса на последното си произведение. Всички ахнахме от изненада и възхищение пред това, което видяхме
За омайната разказвачка на градски истории Пенка Бангова говорят героите на нейните творби – живи, пълнокръвни, отдадени на професията си, верни на себе си, на целите и на идеалите си. И всеки с кръста си, който носи сам по пътя си, под звънкия ек на вълшебните великденски камбани – символ на новото, на светлината и на онази висша сила, която ни води през целия ни живот.
Как се пише история? А как се пише история на културния живот на град като Бургас, известен с поетите си, писателите си, художниците си, музикантите си, и разбира се, с театъра си и актьорите, които са минали за кратко или останали за по-дълго, но направили този театър любим за бургазлии? Румяна Емануилиду знае това.
Стиховете на Диляна Тинева отдавна са начертали своя щрих върху богатата литературна карта на Бургас. Но едва сега се родиха в книга. “Пентименто” – платното на Диляна, даряващо ни със спокойни, щедри, плътни, наситени с детство спомени и душа думи. Думите, изразяващи тихите емоции – отзвук от пламтящи житейски трусове и страсти, уталожени, преболени, магично въздействащи и пречистващи.
Юлиана Султанова е родена в Ямбол, завършила е музикално училище, специалност “Цигулка”. Започва работа в Сливенски симфоничен оркестър, а по-късно в Бургаска филхармония, Опера – Бургас. С нейно участие са спектаклите по стихове на Петя Дубарова “И тичам пак усмихната и боса”, спектакъл по романа за Едит Пиаф “Така обичам, че ми иде да крещя”.
Керана е родена в Бродилово, Бургаска област. Живее в Бургас. Работила е години наред като учител. Била е и програмен ръководител и журналист. В момента работи като редактор и консултант в бургаското издателство “Знаци”. Майка е на две деца.
