За Елена, за книгите, фрагментите и дързостта да се променяш

Тя обича кратките форми не само защото са символ на авторовото нетърпение, а и защото счита, че е голямо майсторство “да пишеш дълги текстове, да можеш да задържиш вниманието и интереса на читателя, да го накараш да следва извивките на мисълта ти без да се отегчи”. И дотолкова предпочита краткостта, че е дръзнала да се заеме с написването на цял фрагментарен роман. Ще бъде интересно да четеш нещо, “написано от храбреци”, твърди Елена Трендафилова.

И още за себе си казва: “Родена съм на 13.07. (като истинска дама ще пропусна годината) в гр. Средец, Бургаска област. Оттогава имам специално отношение към фаталните дати, например – не се ужасявам от петък 13 или ако черна котка ми пресече пътя.
Завършила съм Държавния библиотекарски институт и Българска филология в СУ “Климент Охридски”. Работила съм в две читалища в Бургас, в частна фирма в София, където пишех за няколко вестника като “Орбита”, “Вечерни новини”, “Делови свят” и др. Имам публикации на художествено творчество в различни литературни вестници и една научна статия в сп. “Литературна мисъл”. Сега работя в Регионална библиотека “П. К. Яворов” в гр. Бургас. Може да се каже, че връзката ми с книгите е съдба.
През 2014 г. издадох първата си книга с поезия и проза “Неосветеното ми “Аз”.

Важното е човек да се променя и да бъде смел да го покаже. Успех, Елена!

Роза МАКСИМОВА

---------------

Елена Трендафилова: Обичам краткостта като символ на нашето нетърпение.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Честита книга, Елена! “Цигулка с тяло на жена” е втората ви книга, която освен поезия, съдържа и фрагментарна проза. Явно предпочитате кратките форми в литературата. Така ли е?

– Да, така е. Прозаичната част на книгата започва именно с това: “Нетърпелива съм към дългите текстове, обичам краткостта като символ на нашето нетърпение.” Макар да е трудно да се пишат фрагменти, поради характера на жанра, смятам,че трябва да си голям майстор, за да пишеш дълги текстове, да можеш да задържиш вниманието и интереса на читателя, да го накараш да следва извивките на мисълта ти без да се отегчи.

В първата книга, а сега и в тази, прозаичният цикъл излиза под заглавието “Мисли безредни, мисли безвредни”, подсказано ми от един приятел – нотариус Иван Кожухаров, за което му благодаря.

– Възможно ли е някой фрагмент да се превърне в идея за по-голямо произведение, например новела, повест, роман?

– Подготвям нещо като фрагментарен роман, ако мога така да го нарека, в който обединяващата нишка ще бъда аз, а текстът ще представлява отделни, предимно забавни случки и ситуации от моя живот и срещи с хора, които считам за интересни. Ще е предназначена за приятели, които ме съпътстват в живота и, разбира се, за хора, които обичат да четат и да се забавляват с написаното от “храбреци”...

– Какво е посланието на книгата?

– В днешно време четем за път, който имаме да извървим, за наличието на карма, която да коригираме, за знаци, идващи от Вселената. Част от тези мисли са залегнали и в книгата. Най-важното, което препоръчват великите писания, е да променяме първо себе си!

В “Цигулка с тяло на жена” има много спомени и сантименталност, и една чувствителност, която се надявам да стигне до хората...

– Кога пишете стихове, в какво емоционално състояние?

– Моят компютър е до прозореца, от който имам прекрасна гледка – виждам морето и един “кораб-джентълмен” (както се изразява Александър Грин в “Бягаща по вълните”), виждам и различните състояния на небето. Това винаги вдъхновява. Аз пиша, когато съм развълнувана или провокирана от нещо – може да е спомен, тъга или специално настроение. Скоро написах стихотворение по една песен на група, наречена “Невърмор”.

Поводите са много, трябва да умееш да ги изразиш. Винаги е голямо преживяване...

– Завършили сте Библиотечния институт и Българска филология, работите като библиотекар. Явно обичате много книгите. Това ли беше детската ви мечта?

– Аз съм от четящото поколение, което наистина се вълнуваше от всяка една хубава книга. Завършила съм гимназия в Шумен, тъй като баща ми беше военен и сме живели на различни места. Класът ни беше от силните по успех и се събирахме да обсъждаме книги, филми, музикални изпълнители и групи. Този период много ми липсва, въпреки че и сега имам приятели, с които обсъждаме интересни събития, но тогава беше масово, беше култура, беше и съпротива, възпитаваха ни книгите и музиката...

– Коя е първата книга, която прочетохте? Има ли книга, която е оказала силно влияние върху вас и може би е преобърнала вашия мироглед?

– Майка ми казваше, че съм започнала да чета на 4 години. Първите книжки бяха естествено приказки. Много обичах “Дивите лебеди”, даже исках да ми викат Елиза, като главната героиня. Тогава си подарявахме книги за рождените дни и други празници, възпитавани бяхме да четем. Като започнах работа в библиотека, първото, което предприех, беше да прочета книги, които съм търсила, пък не съм успявала да намеря. Беше голям маратон. Даже си записвах в една тетрадка всяка прочетена книга и малка анотация за нея. По-нататък любим автор ми стана Албер Камю. В първата ми книга има есе “Албер Камю – “Чужденецът”, който ми е най-близък (опит да си обясня защо). Неговите книги и особено есетата му “Лято”, винаги ме карат да ликувам. Смятам, че от древността досега всичко е казано, но зависи как ще го кажеш. Е това ми е интересно – начинът на писане, поетиката. За мен Камю е постигнал стиловото съвършенство. Всеки прочит ме впечатлява отново и отново...

– Как си представяте библиотеката на бъдещето?

– Смятам, че в сегашния си вид библиотеките ще останат едни огромни хранилища за книги. Новите поколения се раждат с компютърни и като цяло с технически умения. Те ще превърнат всичко в електроника, а и еколозите ще се борят за опазване на горите. Сега всеки се бори за нещо и срещу нещо. Тези дни гледам, че се рекламира една книга на Рансъм Ригс – “Библиотеката на душите” (фентъзи). Не съм чела тази поредица, но ще ползвам заглавието за отправна точка. Може би в другите светове на Вселената има такива библиотеки – на душите. Какво интересно хрумване! Във всички случаи, ще е любопитно да ги видим!

---------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”.
---------------