Ще ти разкажа някога
Ще ти разкажа някога... Ще ти разкажа. Сега ми се мълчи в дълбокото на тъмните ми сънища.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Сбогуване с август
И август иска още да остане и ще остане винаги при нас, и ще живее той като предание, запомнено със името Бургас.
Коя съм аз?
Коя съм аз? Която и да е. Една идея, въплътена в стих. Жена, Луна, снежинка и дете. Търкулната звезда във здрача тих...
Моят свят
Моят свят е разхвърлян. Разпилян като мене. С много рафтчета с книги и с много въпроси. В моя свят няма нищо особено денем... През нощта е вълшебен – и преброждам го боса...
Вселената уши ми дреха
селената уши ми дреха – с много джобчета, и каза да си прибера мечтите. Прибрах отпървом сребърните копчета, от които са се раждали звездите.
Жена
Така ме нареди Животът (и беше благосклонен при това) да бъда рай по пътя към голгота съществително с подробности. Жена.
Душата ми е скитница...
Душата ми е скитница... Къде ли е скиторила? Навярно е преброждала пътеките към теб?!? Броила си е стъпките, от тук до там, безбройни, и твърдо е вървяла, и винаги напред...
България
Какво си ти? Прашинка и безкрайност. Земя. Огнище. Обич. И небе. Светът е необятен по случайност. Но в този свят, аз имам само теб...
Писмо до татко
Знаеш ли... Все бързах да съм голяма. Да прескачам годините, да порасна. А пък ти – хванал ръката ми само бавно, полекичка, ме научи на щастие...
Промъква се надеждата
Промъква се надеждата, която е всеки божи път една и съща: откривам се във стъпките на лятото, и винаги към себе си се връщам...
Вощеница
На пейката, с износено елече, със дъх на свещи и тамян, един човек, в безвремието вече, залязваше от непосилност сам.
Въпрос по женски
За петък сутринта си мислех, когато ти не ме събуди. На пръсти, тихичко излезе и цял ден за едно се чудих: Дали си ме целунал нежно?