Рецензии

Каламбур ли е заглавието, което е избрал Георги Господинов? Не може да не се забележи оксиморонната “аура”: все пак “роман” е нещо изкуствено, Литература…, но пък кое е “естественото”? Според Ч. Мутафов “Всичко, което е в кръга на известна закономерност – е естествено…” Естествена е неизмислената фактура на житието, което “тече”; Г. Господинов “разгражда” биографичния архетип (на български интелектуалец) и явно предпочита да чувства по “дилетанстки” реалността…

Книгата на Георги Ингилизов за писателя Христо Карастоянов е особена порода: първото, което тя разколебава в нашата жанрова памет, е представата за литературна анкета, жанр, който бе занемарен в последните години. “Авторството” снове в приятелските разговори между двамата, но по-същественото е да се определи това, което живеем, тук и сега, през погледа на един оригинален писател като Карастоянов, т.е. “живот-ът” по български…

Като се има предвид “детската болест” на българската славистика – неугасналия повече от столетия интерес към темата “Другите за нас”, логично е преди да прочетем книгата-студия “Вук Караджич – за величието на българското слово и народност” от Венета Ташева да си зададем въпроса: “Какво, всъщност, може да се добави към визирания проблем?”...

The phenomenon Petya Dubarova (1962-79) is unique in Bulgarian literature – or in any literature anywhere, for that matter. Save some pieces of juvenilia written between the ages often and thirteen, Dubarova, during the very short literary career she had, created a body of poetry which bears the marks of a prodigious talent.