Сбогом любов

Сбогом любов

Сбогом моя тъжна любов,
без начало и край... и обречена!
Преживяла и страх и сподавила зов,
все в молитви смирено изречена!

Моя тъжна любов, сън изсънуван -
как прегръщах те в нощи самотни,
как наричах те, колко бленувах
и те чаках на прага си кротко!

Не можах да те имам наяве -
тъй жадувана и болезнено чакана.
Ти подмина ме, просто така ме предаде...
Ще се срещнем ли с тебе? Може би...някога!

И как ли дявол да го вземе...

Остана ми половината небе,
половината живот прескочих.
Света ме раздели на две...
във края му съвсем се вкопчих!

В началото бе словото... и светлината.
Научих думите... любов... омраза.
Усетих допира на топлината.
И колко страшна е - проказата.

В средата яхнеш ли вълната -
на гребена й някак оцеляваш.
И търсиш вечност във следата -
след себе си живот като даряваш.

А в края чакаш някакво спасение.
В изгубените битки със лъжата.
И виждаш в кратко мигновение -
без тебе някой теглил е чертата!

И как ли дявол да го вземе
ще го живея пустото му време??

* * *

Господи - подари ми небе!
Из небесния рай да се рея
с чистотата на малко дете
на света да се радвам и пея!

Боже - влей ми вяра в кръвта!
Да приема живота какъвто е -
със пороите, мрака и всички слънца,
в който всички безкрай да възкръсваме!

Свий в сърцето ми топло гнездо -
в него да раждам надеждите,
да разлиствам с любов нов живот,
в който истинска да се оглеждам!