Сърце в бутилка

Сърце в бутилка

Сърцето си затворих във бутилка
и го изпратих с поща: “По море”.
Вълна пое го в своята прегръдка,
а Слънце се усмихна от гише: “Небе”.

То дълго ще пътува по вълните...
Печат ще сложат белите делфини.
След много дни до твоя бряг ще стигне,
а пътят ти край него ще премине.

Ще го поемеш плахо във ръцете,
до твоето сърце ще го притиснеш.
За миг любовната магия ще засвети,
със звезден прах сърцата ще посипе.

Сърцето ти от обич ще се пръсне.
За него моето ще се погрижи.
А любовта отново ще възкръсне,
в сърцата ни щастливи и безгрижни.

В бутилка днес затворих си сърцето,
а после я предадох на морето...